кратко писъмце от карцера...
със симпатично мастило, тук в този ад има цензура:(

Скъпи мой, ненагледни Грозни, плановете не винаги са това, което са:(.
Днес сутринта бях много гладна, за миг имах халюцинация, свестих се захапала ръката на надзирателката - чудовище с ръце на Попай моряка и лице на Памела Андерсън (тръпки на ужас ме побиват пред това смразяващо лице и желязна хватка). Уви, чакат ме 2 месеца в това тъмно, тясно помещение. Добре, че мишки не липсват, та нема да ми се развали линията (разбирай прекрасното ми коремче).
Ако продължавам така, годините ще се удвоят:(, но бунтарската ми гладна душа е по-силна от разума.
Знай, цялото ми мамунско същество е устремено към срещата с теб!
Докато ме приковаваха към стената, забелязах че на места се рони. Стискай палци, мисля че ще е възможно да изкопая тунел. Тунел към свободата, към сладостите на живота - портокалов сок и връзка банани.
За почерпката ми с теб съм готова на непосилни жертви, и колкото и да ме отвращава тази мисъл, отсега нататък ще захапвам де какво мога да докопам в противната надзирателка. Следващата ми цел е носа й.
Но хайде стига, да не губя ценни минути!
Започвам да копая и дълбая.