Пич, много благодаря за подкрепата. Наистина не мога да ти опиша колко добре ми стана като прочетох твоите постинги и постингите на Експерт. То е все едно да си застанал на кръстопът и да не знаеш кой път да хванеш (нали се сещаш приказката - наляво ако тръгнеш... надясно ако тръгнеш...) и в този момент дружеска ръка да те потупа по рамото и мъдър приятел да ти каже - "Дерзай, брат - няма нищо лошо в това, което си мислиш и което правиш". Така е - няма нищо срамно и первезно в секса (независимо с кого и как) стига на всички да е приятно, ама си е друго и друг човек да ти го каже.

И друг път съм писал за това в клубовете. Че много ми се ще да гледам как друг мъж ебе жена ми. Че нямам нищо против да я ебе друг мъж и че вместо да ме вбесява примерно, това ме възбужда. .Е, приятелю нямаш си на представа каква беше реакцията. "Педал, нещастник, баси тъпака си щом нямаш нищо против да пуснеш жена си да я оправят други мъже". Ей такива неща и много се сдухах тогава. Леле викам си - пък може да съм ненормален, откачен. Обаче истината е, че не съм попаднал на подходящите хора ;-))) Още веднъж много ти благодаря, Милко. Няма значение каква ни е разликата в годините - чувствам те като връстник и най-близък приятел...

За отплата ще ти разкажа една история от моето тийнейджърство. Досега на никого не съм я разправял защото мислех че съм бил свидетел на нещо ужасно и никой не трябва да знае. Но сега виждам, че нищо ужасно няма...

И така... "далечната" 1986. Бях на 13, девствен, дори още не бях открил света на чекиите и само се дървех на снимки на голи мадами, когато някой домъкнеше в училище. То много ни е разбирала главата тогава, ама се звериме в снимката и се правим на мъже: "Леле, копеле, тая да ми падне... ше я скъсам" - а съм 200% сигурен че ако имаше и двама на които да им беше ясно как се прави това "късане" пак ще е много ;-) Та, говорехме за чекиите... Брат ми (той е по-голям с четири години от мен) един ден, както си седим в хола (нашите ги нямаше, майка ми на работа, баща ми го нямаше - май ще да е бил в командировка, не помня), нещо му беше щукнало и ми вика: "Искаш ли да ти покажа един страшен фокус?". И аз му викам: "Ами добре. Супер". И батко ми, както си седеше на дивана си извади кура и почна нещо да му прави, тогава не разбрах - разтриваше ли го, чешеше ли го, абе много странно ;-). Помня че адски ме стресна и изражението на лицето му (никога няма да го забравя - едно такова хем съсредоточено, хем отнесено). Направо се хипнотизирах като го гледах какво прави. Една-две минути нищо. Питам го: "Баси тъпия фокус, нищо не става?". А той ми отвръща с един такъв много напрегнат глас, все едно, че беше хванал грип: "Глей са, ама много внимателно гледай" и почна по-бързо да си "разтрива" хуя. И докато разбера какво става изведнъж се стегна, взе нещо да пъшка, а от хуя му - баси ужаса - почна да изхвърча на струи нещо бяло. Мали как се уплаших. Не помня какво точно си помислих. ама наистина много се уплаших. Батко ми диша едно такова тежко, трепери целия и аз... разревах се, честно. Той след малко като че ли се усвести, изкашля се два пъти и ме пита: "Е, кво, хареса ли ти фокуса?". "Не" - отвръщам му - "И да знаеш, че ще те издам на нашите". И той като скокна, както беше с извадената пишка, като ме стисна за гърлото. "Само да си посмял, шти счупя главата, портаджия нещастен". Леле - пищисах се. Хем съм уплашен, хем ми е смешно. Щото колкото и да се правеше на мъж пред мене тогава го беше шубе от баща ни (е, три години по-късно, като се върна от казармата и стария нещо му се изрепчи батко такъв бой му тегли че го водихме в болница... ама това е друга история). Да се върна на случката - стиснал ме значи братото за гушата, друса ме целия и ме заплашва как бял ден няма да видя, ако си отворя устата, а аз гледам надолу как му се клати оная работа и ми стана много смешно. Разкикотих се, а той, като ме усети къде гледам, поглежда и той също се разсмя, пусна ме, прибра си кура в панталона и се изниза към тоалетната. Е, сигурно така и щеше да приключи тая история (във всеки случай батко повече не повтори фокуса ;-))), a aз още същия ден разправих на аверите какви "фокуси" ми прави батко и те ме светнаха за какво става въпрос. "Малчо" - ми вика един от по-големите в компанията - "Той ти е показвал как се прави чекия, бе тъпако, никви фокуси, ама ти къвто си тъп едва ли нещо си разбрал". "Тъп съм ама друг път. Всичко разбрах". "Айде покажи какво си разбрал". И аз нали съм ербап, все да се изфукам че всичко ми е ясно му викам - "Еее ама то не става по поръчка, не съм в положение" (отнякъде го бях чул тоя лаф за положението, ама хич не го бях разбрал ;-))). Щяха да умрат от смях, подиграваха ми се, кикотеха се, на луд ме направиха. Единия се развика: "Чикиджия, чикиджия...". И в този момент виждам майка ми се прибира от работа, хвана ме за ръка и ме замъкна вкъщи. "Защо те наричаха така момчетата?". "Ми така, щото са тъпи?". "А ти знаеш ли какво е това чекиджия?". "Знам". "Какво е?". "Ми такова... като бати". Майка ми като скочи все едно й бях зашлевил шамар. Е, разбрах че съм се издънил и ми стана много криво, щото всъщност не исках да го издавам, само го плашех за да трупам точки. "Я викни брат си и след това излез да си играеш". Тръгнах аз към стаята му, ама ми едно кофти... "Батко, мама те вика". "За какво?". И аз щото не смея да му кажа какви съм ги натворил му викам с един такъв невинен глас: "Ми не знам. Вика те нещо" и побързах да изляза навън. Чак когато слязох с асансьора се сетих, че можеше да си взема пари за боза от касичката и се върнах, тихо, на пръсти да не ме усетят. Като минавах покрай стаята на нашите чух майка ми: "А той откъде знае ти какво правиш?". Брат ми: "Ми де да го знам. Сигурно ме е шпионирал през ключалката на тоалетната". Пак майка ми: "И те е видял да се пипаш, така ли?". Чух брат ми да се кашля все едно нещо му беше заседнало на гърлото. "Нали знаеш колко е вредно да се пипаш?". Брат ми се изсмя: 'Вредно друг път, това са пълни глупости". "Вредно е, може да ти се възпали и да умреш. Я ми покажи, извади я да проверя". Шашнах се. Щом майка ми го казва значи може да има нещо вярно. И ония бели струи - сигурно вече се е разболял и кой знае още колко му остава да живее. Направо се гипсирах. Приближих се на пръсти, клекнах пред ключалката и гледам. Майка ми седи на спалнята и внимателно разглежда кура на брат ми. "Така боли ли те? А тук? Така като те стисна имаш ли болки". Брат ми с половин глас отговаря: "Не, не, не" обаче нещо неуверено ми звучи. И какво да видя - почна да го дърви. И майка ми се засмя - много странен смях беше - "Ама на тебе май ти харесва прегледа, а?" и ... тогава стана много странно. Направо щях да си глътна езика. Майка ми го галеше по надървения кур, от време на време го стискаше. А брат ми - нищо, само тихичко стене и се поклаща напред назад. Гледам и майка ми - ама много странно се усмихва (все едно брат ми като ми показваше фокуса). "Харесва ли ти?" пита майка ми. "Ддда". "Някой правил ли ти е така?". "Нннне". "А така?" - пак го пита и ... му го налапа. Честна дума, налапа му го почти целия и започна да си го движи в устата. Стана ми много гадно и гнусно, щях да повърна и побързах да се омета - промъкнах се до моята стая, взех си парите и ... изчезнах. Така и не видях какво са правили после. Адски ме беше срам. И че съм гледал, и от майка ми и въобще... Чак след време ми светна какво всъщност е правила майка ми на брат ми и като разбрах ми стана още по-гадно. Неведньж съм се чудил - дали след това брат ми е ебал майка ми или не. И като си го припомня тоя случай винаги го дървя. Хем ме е срам, хем го дървя като... Ето и сега така съм го надървил, че ще ми скъса анцуга... Е, година по-късно след няколко проби и грешки разбрах как става тая работа с чекиите и дори съм показвал на съученици, въобще след тая случка сякаш нещо ми стана. Отворих се, дето има една приказка. На седемнайсе придумах една съученичка. Направо се шашна като ми видя надървения салам. И с друго я шашнах - щото след като се опипахме, вместо да й го вкарам я накарах да ми духа (представях си как майка ми духа на брат ми и ми беше много гот). Леле, а кво шоу беше като й се изпразних в гърлото :-))) Е, после се отчетох както си му е реда - и ако се съди колко пъти повтаряхме с нея тая сценка май и на нея й хареса - и духането, и ебането. Но ей го - повече от петнайсе години минаха от оня случай с брат ми а аз още не мога да го проумея: дали майка ми само се е бъзикала с брат ми или наистина му е пуснала? Дали това е било само тогава или след това пак са го правили? Дали баща ми е разбрал? И оня онова сбиване дето го споменах - дали не е било свързано с това, че брат ми е оправял майка ми и да са се сбили заради нея? Не знам, толкова въпроси, а досега дори с брат ми не съм посмял да ги споделя... А, забравих да ти разкажа за майка си - дори сега е супер. Родила е двама сина, обаче изобщо не й личи. Адски запазена - и фигура, и цици, и задник. Никога не съм я виждал съвсем гола, но мога да си я представя. Хех, предполагам, че баща ми зор вижда с нея да я задоволи (щото той е с десет години по-стар от нея, а напоследък бая се е сдухал). Ми тва е. Нищо особено като история всъщност, сега като ти я разправям се чудя - и кво? Голяма работа - брат ми ебал майка - щом им е било готино, що да не се ебат... Не съм го признавал и пред себе си ама май-май и на мен ми се е искало майка ми да ми духа например... Не знам...