...дано имаш чувство за хумор. Копнея. Страстно, безметежно, отчаяно и самоненавиждайки се за което. Понякога вярвам, че това е нормално. Понякога се презирам и се оглеждам в присмеха в очите на другите... Навярно не съм единствен... Все някога ще преодолея това смущение. Но ме спира една пречка - нея я няма - търся я навсякъде; обикалям отчаян и все по-нещастен из центъра на града... Заничам из парковете, градините, даже - във кафенетата из тихите улички. Изгарям от желание... Но никъде я няма НЕЯ. ТОАЛЕТНАТА... А аз изгарям от желание да уринирам. Толкова - и ако кажеш, че чувството, което описах не е съкровено и най-човешко, тури му пепел ;)