......
но какъв е смисълът да тръгнем по пътя на материалността и лицемерието........
В крайна сметка всички ще умрем........никой не може да ни обещае, че това няма да е утре....и тогава какъв смисъл ще е имал целият ни живот, ако няма кой да усети истински липсата ни.....?.................
Мисля, че проблемът ни е следният- всички знаем, че ще умрем, но това е някаква идея за далечно бъдеще и тя не ни засяга особено...може би затова повечето по-стари хора са по-мъдри......май колкото по-близо е човек до смъртта..толкова повече се осъзнава........Разбира, че живее...че днешния ден никога няма да се повтори ......че времето твърде бързо ни изсмуква..........и че просто трябва да се стреми да обича ..и да бъде обичан,,,,,,,,,,за да бъде щастлив във всеки един миг от живота си....за да може всяка сутрин , когато се събуди да си казва-"да аз съм точно това, което искам да бъда"...................
поне така го виждам аз..........
не мислите ли....?

SENSUA ERGO SUM