Ей, къде си била до сега, как съм живял без теб !?

Дали стотици утрини не сме се разминавали забързани във времето? И може би точно в този момент дъхът ни е секвал, а ние сме си мислили, че е от бързането ... И не беше ли по- лесно някак си да се живее преди да узная че сънят ми е бил истина, че надеждата да си някъде там във Вселената е имала реалното си измерение... Сега, когато си от плът и кръв ще се свивам от болка, когато теб те заболи, но и ще обожавам Вселената, когато ти се усмихваш! Сега любимото ми АЗ засрамено ще отстъпи на божественото НИЕ! Защото ти си глътката вода, за която винаги съм бил жаден! Ти си единственото цвете на моята малка планета и аз ще направя всичко, за да те съхраня! Ще те прегръщам нежно нощем, за да не позволя на хладния бриз да ти напомня за зимата, а сутрин с целувка ще отварям клепачите ти, за да посрещнеш щедрите обещания на слънцето.......