| 
         
        
  
        
				29 юни 2005 
 Клиповете, или как се състезаваха за нас 
 Избирателният закон си е избрал да нарече борбата на образи „предизборна агитация”, като електронните медии остават най-важна територия на кампанията. Използването на термина „агитация” в избирателния закон се тълкува от щабовете на партиите като освобождаване на изборните клипове от изискването да се основават на истината - за разлика от търговската реклама, типичната изборна реклама е подвеждаща и заблуждаваща: гласуваш за едного, ще те управлява съвършено друг - по-големият му неизвестен още коалиционен партньор или трети, приемлив за първите двама. Но дори при такива условия кампанията е състезание за доверието на избирателя, което се провежда по правила.
 
 Правилата за изборна реклама (политическа реклама по време на кампания) са записани в законите и традиционното решение на ЦИК, тази година това е Решение №100. Медийният закон урежда поведението на медиите, а избирателните закони - условията и реда за избиране на народни представители. Медийният закон действа винаги, а избирателните закони регламентират медийното поведение 30 дни преди изборния ден и в самия ден. От това има поне две следствия: изискванията към медиите действат и по време на предизборната кампания, а изискванията на изборните закони не действат извън предизборната кампания, затова пък по-детайлно (като специален закон) уреждат изборната реклама през тези 30 дни. 
 
 Ако си представим, че кампанията е 30-дневен спринт за доверие, с който завършва един политически цикъл, действителността ни изглежда странно. След сигналния изстрел по пистата побягнаха или просто се засуетиха състезатели, треньори, охраната и неидентифицирани субекти. Ето някои „клип-проблеми”, които създадоха такова впечатление. 
 
 - Клип (БНС) преди началото на предизборната кампания. Медийният регулатор сезира ЦИК за нарушение. И с това свое действие даде знак, че са възможни проблеми със спазването на правилата поради причини в самия регулатор. Медийният закон не забранява политическа реклама извън предизборната кампания, а избирателният закон тогава не действа. СЕМ се намесва рядко, затова пък спорно. 
 
 - Клип (Бойко Борисов) с неизвестен поръчител и спонсор. Клип (Коалиция на розата) с неизвестен поръчител и спонсор. Впоследствие от медиите се разбра, че клиповете били поръчани и платени съответно на гражданска организация от с. Брусарци (която не е открита по седалището си) и Патриотичното обединение на Жорж Ганчев. Изборният клип задължително трябва да е с известен спонсор. Заради правото на аудиторията да знае кой агитира. Заради сигурността на оператора, който безспорно винаги носи отговорност за съдържанието на клипа. Заради яснотата на финансирането, която се изисква по закон.
 
 - Клип (Бойко Борисов) с кадри от полицейска акция. Деполитизираната българска полиция зад един кандидат? Полицаи в рекламата на една партия, управляващата? Ако свържем този проблем с горния, казусът далечно ще напомни разкритията в САЩ с неозначеното спонсорство на предавания, които трябваше да повишат рейтинга на президента Буш по време на кампанията за президент. Оказа се, че "положителните новини" са платени от правителството.
 
 - Платен репортаж (НДСВ), в който Лидия Йорданова, директор на НЦИОМ, представя социологически данни за водещото място на управляващата партия във Варна. Националният център за изследване на общественото мнение е създаден с решение на Народното събрание на Република България като българския държавен институт за изучаване на общественото мнение, се казва за НЦИОМ на сайта на парламента. Вън от всяко съмнение държавната служителка Йорданова няма работа в платен репортаж на една партия, била тя и управляващата. 
 
 - Клип (Коалиция на розата) с кадри от в.”24 часа”. Клип (Коалиция на розата) върху драматургията на търговската реклама на кренвирши „Леки”. Използването на защитени обекти по Закона за авторско право и сродните му права трябва да е със съгласие на носителите на правата и това е обща норма, която не се интересува от предизборни кампании. ЦИК реагира на сигнала на столичен вестник. А доколко е правилно да се рекламира кауза, както се рекламират колбаси, е въпрос извън закона, но използването на матрицата на търговска реклама за политическа агитация е рисковано и за партията, и за стоката.
 
 - Клип (Партия "Радикали") по модел "Междузвездни войни". Решението на ЦИК допуска във времето на предизборната кампания да бъдат излъчвани и други клипове на политическите партии и коалиции "с цел тяхната популяризация и агитация към гласуване в тяхна полза". Кого популяризираше клипът на "Радикали"? Според други участници партия "Радикали" не беше легитимирана да участва в кампанията по формален признак. Остана впечатлението, че клиповете на "привнесени" формации са форма на заобикаляне на законовия лимит за финансиране. 
 
 - Клип (НДСВ) „Гласувай - има значение”, практически съвпадащ по заявено послание с правителствени рекламни форми за повишаване на избирателната активност, финансирани с бюджетни средства. Правителството не е субект на предизборната агитация по закон, а чрез сливане на двете кампании то реално агитира за управляващата партия. Недопустимо е използването на бюджета и впрягането на публичната администрация за партийни цели. 
 
 - Клиповете на правителството („Не оставяй друг да говори вместо теб”) получиха противоречиви оценки главно заради използването на държавата за партийни цели. Но при тях имаше и други проблеми, които доведоха до корекции на първоначалните продукти - лош език и дискриминационен подтекст. Странно е, че точно в правителствените клипове са се промъкнали елементи, за които дори СЕМ налага санкции.
 
 Изборните клипове не са световен проблем със значението на озоновата дупка, но са симптоматични. Да си спомним за едно „Вервайте ми” - какъвто клипът, такава и политиката. Затова тази страница трябва добре да се прочете, преди да се затвори.
 
 
 Доц. Нели Огнянова, СУ "Св. Климент Охридски" 
 в. ДНЕВНИК
  
        
        
  
          |