Чета си аз лекцийки тук-таме и разправям на хората колко е силна манипулацията на словото, избирателността на човешкия слух и как майката се буди нощем от плача на детето (иначе не "чува" багера под прозорците) или пък студентът се стряска в иначе сладката си дрямка по време на лекцията ми от думата "зачот". Отнесени бихейвиористки истории.

По същия начин ме "събуди" тази реклама на Кока Кола. Чета си аз Плейбой и то не наум, а на глас прочитам на жена ми виц от броя, леко галейки петата й. Телевизорът си бръмчи нещо наблизо, и двамата сме предпочели нещо друго пред рекламния блок с баналните обеми на косата и вечно новите P&G бълвочи. И изведнъж - въпреки моя глас, въпреки вниманието ми в текста - наистина се стреснах точно от думата шорткът. Трябваше ми дори време, за да осъзная, че става дума за Кока Кола.

Тъй че явно съм от таргета. Не възрастов, може би не и очакван от стратега на рекламата (а може и очакван?) - всички хора, вманиачени в компютрите. Подробностите като че ли нямат значение, няма значение, че едното дошло от Windows, пък всъщност ставало дума за Mac. Кока Кола внуши технологичност.

Признавам обаче, че първоначалната ми реакция беше крайно негативна. Стори ми се неуместна и извън всякакъв стил употребата на "шорткът". Но това има ли значение? (Всъщност, късно ми е да сменям - и с реклама, и без реклама си пия Швепс. Ясно е, че не съм никакъв таргет ).