Че в полемиките няма нищо лошо! Та нали чрез обмяна на различни мнения (подплатени с убедителни доводи) и доза интелектуална провокация общуването става мисловно стимулиращо. Като всички пеем една песен е просто скучно.
За съжаление не съм гений и нямам детайлно разработен модел на обществото, на което искам да бъда член. Да, правилно прочетох, че те интересува опростен и недетайлен модел на обществото, но за да опрости нещо човек трябва да го знае/владее в детайли/в съвършенство .
Онова, което знам е, че бих искал членовете на обществото, в което ми се живее да са образовани и мислещи, колкото за себе си, толкова и за останалите; както и самото общество да е нейерархично и некомерсиално (според мен двете абсолютно фатални -- и често преплитащи се -- човешки черти са жаждата власт и за собственост).
Няма нищо, абсолютно нищо, за което бих жертвал живота си (или пък нечий чужд ако това зависи от мен)! От една страна, долколкото ми е известно, ние живеем само веднъж и то само по една невъобразима случайност. Няма нещо, което да си струва да прекъсна това чудо. От друга страна, човек може да доприне за каузата си само ако е жив.
Да, знам, горното се противопоставя на мощна поредица от митове -- като тръгнем от християнството (и организирана религия изобщо), после през романтиката на национализма и се стигне до култа към достойната/героична смърт при фашизма (всъшност, западния национализъм и фашизма заимстват до голяма степен модела си от християнството). Героизацията на смърта в изкуството за мен е просто отражение на доминиращата в съответната епоха идеология. Във всеки случай, ако човек умира действително с желание, то това е неизбежно в резултат на фанатична/маниакална екзалтация.
|