Обичаш да си оставяш вратички за заден ход, но като отричаш с абсурдност другите, ни им оставяш въздух... Хитрец симпатяга си.... ;))))
Занех си, че ще ме харесаш...

Надявам се, не смяташ, че информацията която човек в житейския си път придобива, трябва само да отразява, т.е. копи-пейст не сме, нали! Такова мислене има в армията - изпълняваш заповеди без да мислиш. Правото да мисли има по-високия чин.
Не, не мисля. Но ми е трудно да схвана защо ти мислиш, ча аз мисля така?

Ако върнем лентата назад ще се запитаме, а придобитата информация от външен източник плод на какво е...! Човеците не четем от храм с текстове на извънземни, а сами пишем изводи, строим тези и прочие. Способността да преобразуваме, моделираме/модерираме или трансформираме вече известното - тези, теории, анализи, размисли, точни окончателни постижения, се отлагат на хартия или друго в... бибилиотеките, за да прочетат идващите подред...; предава се от уста на уста; майсторлък се краде. Защо заключваш човека в библиотека и го оставаш там да рови, чете, асоциира и интерпретира и.... толкова. Няма ли да му позволиш да приеме нови открия, нова информация постигната от нов човек, от нов източник. Няма ли да позволиш на човека да направи извод... пък и грешен да е!
А кога съм заключил човека в библиотеката? На какво се основава това твое твърдение? Драги ми Courvoisier – факти, примери, цитати ти липсват. Хвърляш някакви гръмки твърдения във въздуха, но като че ли те са повече плод на някакви твои фантазии или схващания за подтекста на написаното от мен.

Според мен да строиш тези и изводи на основата на чуждо постигнато, да свързваш в логически връзки чуждото, е пак способност. Тази способност ако не е полезна, е прашинка сред прашасали томчета потънали в забрава.
А какъв е смисълят на това твърдение? Строя тези на основата на чуждо постигнато, да. Но кой не го прави? Кой е роден с абсолютното познание по природа? Кой държи ключа към единствената абсолютно истина? Кой? Ако въобще има някой такъв, това не е човекът. Нито посоченият от теб Айнщайн, нито аз, нито ти, нито Сартр. Бог е познанието, сам по себе си. Но дали го има? Не знам. Само знам, че аз не съм бог и съответно няма как да не строя тези и изводи на основата на чуждо постигнато.

Творческият гейнии, творческият природен феномен да се озовеш над цялата информация и да пишеш ново, никому неизвестно не е ли пак.... способност, даденост.
Не приятелю, тове не е „творческият гений”. Това е господ бог, това е всевишният. Смисълът в товето твърдение за пореден път ми убягва. Може би ти си бог и аз не мога да разбера „истината”, която ти изричаш ил пишеш. Може би. Но аз не съм склонен да мисля така. Кой може да се „озове над цялата информация”? „Цялата информация” драги ми Цоурвоисиер, от човешка гледна точка не е някакъв предмет, който съществува самостоятелно и автономно. Тя е просто неделима част от нашето съзнание и за даден индивид съществува само дотолкова, доколкото и той самият съществува. Не искам да изпадам в крайност като солипсизма, но за мен „информацията” както ти бе склонен да я назовеш, съществува само дотолкова, доколкото е в главата ми – за останалото аз не мога дори да подозирам. Твъреднието ти ми изглежда неправдоподобно. А какво е творчески природен феномен? Природен? Доразвий, това понятие е прекалено широко. Трябва да доуточним конвенцията, все пак не можем да водим смислен диалог без да сме уточнили на какъв език пишем или поне дали влагаме същия смисъл в дадени понятия...

Ако казваме... 'природно осакатен', то вменяваме съзнателно действие на прировата и смятам, това не е правдив израз. Раждаме се с недъг... според представа. Наричаме нащо си 'недъг', когато не знаем как е придобит.
Ние се осакатяваме или друг/друго ни осакатява.
Прав си тук. Съзнавам, че изказът ми тук е бил далеч от съвършенството. И все пак се надявам, че ще ми простиш за това. И все пак... защо тъй безцеремонно отхвърляш възможността за божествено начало?

Прегледай филма 'Добрият Уил Хънтинг' - Стелан Скарсгард - професор, Бен Афлек - приятел на Уил, Мини Драйвър, Робин Уилямс - психолог, Кейси Афлек, Мат Деймън - Уйл, с голяма дарба в математиката.
Не съм гледал този филм. Историята звучи интересна. Когато имам възможност ще ми е интересно да го гледам, ако го открия. И ако не забравя.

Виждам, че стигаш само до.... асоциации и интерпретации. Това (пак) е на ниво ползвам и оставам на същото ниво.
Да, вероятно си прав. Но кои са нивата и кой ги определя? Аз излагам своите идеи без претенцията те да са универсално валидни. Нормално е моите идеи да се продукт, синтез, на идеите на други хора, с които съм бил в досег. Ако ти си бил в досег с надчовешки разум – заповядай, сподели всичко тук с нас. Ако пък ти си този надчовешки разум, то озари ни със своите лъчи на познание. За момента обаче забелязвам си се впуснал в редене на софизми. Дай някакъв аргумент, дай мнение. Не се чувствай длъжен само да оборваш или коментираш моето. Софизмът има смисъл, но с мярка. Иначе води до разруха. Не е консктруктивен.

Самооборваш се като говориш за интерпретация, защото и тя е способност. Ако нямаш способността да интерпретираш, (или е задължително само да интерпретираме) сигурно ще имаш способност да... координираш, да оперираш, да готвиш, да шиеш и плетеш... плетки. Или няколко дадености на куп.
Тук не виждам никаква връзка, съжалявам. Нито виждам противоречие, нито причинно-следствена връзкса между посочените от теб способности. Уточни, моля.

Говориш за развиване на способности. С това съм съгласен. Но, всеки има предел. Наличието на предел от фактор способност (природно лимитирана, капацитет), възраст, информираност и прочие, не дават ли ограничение по обективни/субективни причини, което свежда довода за развиване на способностите като част от цяло!
Предел има, да. Има един голям предел, който рано или късно идва за всички хора. Има и други, по-незначителти „предели”. Но не съм убеден, че те обективно винаги представляват пречки при осъществяването на някаква интелектуална дейност.

Ако всички бяхме като Сартър...., то голяма скука щеше да е.... Не мислиш ли!
Да, вероятно. Но и не само ако бяхме като него, а и като който и да било друг.

Хайде лека вечер от мен.