Трябваше да дойдеш.
Мислех да ти предложа, защототе чуствах несигурен, но си викам... може да излезе като натрапване.
Аз бях решен... при всички обстоятелства. Отвътре ми идваше.
Междувременно, внимателно разговарях с мои приятели, които имат поглед върху моето учестие във форума и моите писаници... ,както ги наричам. Но те тактично отклониха предложенито. Друг приятел поканих - не се обади. Като се огледах... останах си сам и сам си тръгнах. В последния момент, реших да съм по-настоятелен към един от приятелите ми и... му позвъних, като видах какво множество се е събрало на моста на....ВЛЮБЕНИТЕ
Естественно помрънка, щот си е мрънкало, и ме прати в трепа глуха да чакам да ми потвърди до 10 минути. Сядам на бира в кафето преди моста, откъм НДК, до билетния център и вързан. Чакам..., чакам като абдал... Тогава чух гърмежите. От съседна масе като по команда скочиха четири якички момченца и с решителна крачка, абсолютно демостративно тръгнаха към моста.
Представи си какво ми беше. В този момент се бях вече подгрял за... каквото трябва... А, моя приятел..., го няма. Въртя и той, мислил...., говорил с приятеля си и... решили да не ходи. Ест в правото са си. Приятелят му е престижна личност и си викам... съображения.
И докато се връткам, допивам бирата, изведнъж пред мен, пред кафето, мина глутница... След тях полицаи. Скочих, гледам на моста няма никой. Избеснях! Най-малко... изпускам Прайда.
Но реших да тръгна след глутницата и полицаите. Викам си, може онези да се си набелязали някой и да го пресрещнат. В главате ми е клипа от Белград и... целия бях настръхнал. Тичам между хората и... гледам глутницата я няма. Стоя пред община Лозенец и си викам: ''Аз на парад ли съм или какво...
Хукнах към канала. Такова тичане му ударих, че цигарите ми... напомниха за себе си. Едвам настигнах последните при Раковска. И от там... едвам дишам, едвам говоря... се присъединих към едни готини мадами.... та до Червената къща.
Там пък срещам мой приятелка. Никога не съм и предполагал, че може да я срещна на Прайда. Говорих ме си... Никой нищо не попита, както и трябва. После... телефона ще ми го спукат от звънене... с въпроси как минало.
Ако беше дошъл с мен. Нямаше да тичам, да догонвам. Е, щях да се лиша от женско присъствие.... но... това е.
Сигурно и други ще разкажат как е минало за тях. Ще разбереш и може да съпреживееш всичко пак с нас.
Имам и други впечатления. За тях друг път.
|