|
BВourgas,
дължа ти благодарност, че пусна толкова видео.
Имаш Я. Бих черпил, ако има как!
С това видео пак... действителността. И този материал е ценен.
Хубаво е да си остане традиция.
Тук от това място лични благодари и на останалите Наши записвачи.
Имаше моменти, когато във форума се запрепъвах от линкове.
Признавам, ако не бяхте Вие - всички, картината щеше да е мътна за всички.
Кой-какво-къде казал е от изключителна полза. Информацията си е сила, знае се....
Но друго - невидимо - зад редовете, между тях, от дейстията, лично мен ме топлеше.
Усещах, че има свестни гей и лезбиен.
Между другото да споделя и за Парада.
Чуствах се страхотно.
Бях в края на колоната. В компанията на няколко хубави жени. Те се смееха и споделяха настроение. Вървяхме близо, но и същевременно всеки по-малко сам.
Имаше и мълчание, и напрежение, но и една сигурна увереност, че това, което ни се случва е страхотно.
Наоколо на групички се движеха различни хора - възрастна жена със знаменце, друга с чадър на главата, дете развяваше значенце до майка си - всички в гейдъгата. Имаше и солидни мъже, в които не видях гей - двама. Вървяха поотделно. Единият навеждаше глава от време на време и размишляваше. Като че преосмисляше... После отново гледа напред, и не толкова пътя, къде отива, а какво правят хората пред него. Поемаше увереност и се възстановяваше. Другият... просто вървеше между хората, със своята причина, на своето място.
Най-в далечината виждах млада жена с голям чадър. Много изискано се движеше. Беше в компанията на мъж. Вървяха и се смееха. Забавляваха се. Прииска ми се да отида при тях.
При все, че се дружехме на групички - по големи или по-малки, имаше някакво общение. Беше тихо и спокойно.
Настигнах с импровизираната компания мъж, когото помня. Едва ли ме позна! Вече на възраст, с леко патрава походка, в бавен ход, полагаше усилия за да догонва. За миг се спогледахме. Той не ме и виждаше. Просто гледаше с вътрешна светлина, с възторг. Като че изживяваше истинско разтоварване на душата. Дано не е изостанал много...
Колкото и да крачехме в темпо, бяхме последните. Челото на колоната не знам как се е движело... но около нас имаше полиции. Те се движеха с нас. Все едно всички сме в Парада. Минавахме покрай патрули, полицейски коли ни пресрещаха, радиостанции избърборваха къси съобщения, но нашите... си вървяха до нас. Задминахме двама с щитовете - пушеха и си говореха. Разбрах, че са били общо 200, но... тази беше за последните. С такава охрана, получила се съвсем естественно, бяхме като съмишленици. Е, представих си какво... може да излезе от храстите или от мостовете на канала. Но както в мен, така и в тези останалите, друго беше най-обсебващо - ние се движим на гей парад. Сега, едва днес, мога да го нарека Гей Прайд.
За първи път виждам полиции с толкова добър разчет на действията. Движеха се сред нас, покрай нас, срещах ме ги и... чустваш - това не става случайно.
Вълнението бе ново, непознато и искренно. Може би и за тях!
Признавам и сигурността помогна. Ние се чуствахме осигурени.
Края на Прайда беше осигурен и ние всички, всеки по своему, изживяхме самочуствие. Не се заблуждавам. Виждах го в походките, в жестовете, в трелите на гласа, в смеха, в закачките. В онези малки моменти, които щом ги търсиш, ги намираш. Хващаш човека в неговата голота, разтворен за малко... Може някой да е изживявал и екстаз, но всичко бе сдържано - достойнството доминираше.
Преди години, докато пишех по една тема, се изплъзна мисълта, че съм горд гей. После, като четях пак и пак поста, бях изненадан. Чудех се, защо го изписах. Разбира се, естественно се получи. Усетих в други постове насмешка и иронии, но онова чуството бе ново. С времето осъзнах, че този форум е предизвикал гордост. Как - не знам! Вероятно от предизвикателства, мисли, четеш през текста хората. Днес, отново се усетих така. Гордостта си я нося, моя си е. Непокътната. Даже на никой не я давам. И на тази гордост мястото й е там, на Прайда.
В живота ще си остана нормален, обикновен, влюбен в човека и човешкото.
|
Re: СКАНДАЛНО - Депутати подтикват към насилие в ефир [re: [bbourgas]]
