Момчета, мисля че много се вторачваме в "проблема", което говори, че наистина имаме проблем със собственото си его....

Всеки аспект от живота има твърди подръжници, твърди отрицатели, както и хора без категорично мнение. Отричане правото черните да се чувстват "бели", да се ценят картините на един художник, а на друг- не, една музика да се счита за класика, а друга- за предкласика, една партия е истински защитник на хората и истината, а друга- не, едни да ядат кучета като деликатес, а други да отричат свинското месо като "мръсно" и т.н.- и човечеството /цивилизацията/, и отделния човек, са причината едно да се приема, а друго не.

Проблем става, когато мнението на достатъчно голяма група хора става пречка за нормалния живот на друга група- всъщност у нас няма подобен елемент... Имаме заведения, дискотеки /ту ги отварят, ту ги затварят, ама поради липса на клиенти, не заради нещо друго..../, клубове и т.н., имаме известни хора, които се "водят" гей и от това нищо не следва, а за други се шушука, и пак няма последствия.....

Всичко зависи, според мен от "вместимостта" на черепната кутия на всеки един или на по- голямата част от обществото, и няма значение психолог ли е или просяк от Манила.... Същото важи и за мен- не ми е кеф да таковам п...и и колкото и да ми го обясняват, няма да го почувствам гот /но няма и да твърдя, че това е природната заложба да се размножаваме- любовта е всеобразна, та включително и към самия себе си/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите