"Потребността от постоянна смяна на сексуалните партньори и ангажирането единствено с мимолетни връзки може да бъде и симптоматично поведение. Понякога то изразява дълбока неувереност в личните качества, което кара такива хора постоянно
да се самодоказват чрез поставяне на сексуални рекорди.
В тези случаи личността на интимните партньори е без значение, важно е въздействието им върху болезнено ниската самооценка, която се нуждае от постоянно напомпване с нови и нови контакти.
Към чести краткотрайни връзки са склонни и хора, които не могат да постигнат по-дълбока интимна близост с постоянен партньор. Емоционалната незрялост или наличието на зле интегрирани травматични преживявания могат да пречат на доверието към другия, на способността за саморазкриване и съпреживяване, които са ключови за истинската интимност.
Такива хора постоянно се чувстват неудовлетворени от сексуалните си отношения и са убедени, че единственият начин да се почувстват по-добре е като започнат нова авантюра. В момента, когато отношенията започнат да се задълбочават обаче, те веднага губят интерес или развиват симптоми на сексуално разстройство, което води до прекъсване на връзката.
Един от най-честите случаи, когато донжуанството се е превърнало в единствен стил на сексуално поведение, е мотивиран от страха да се поема отговорност. Изграждането на емоционално обвързващи отношения, особено когато човек е в началото на зрялата си възраст, неизбежно поставя въпроса за поемане на отговорност като съпруг и родител.
Немалко мъже и жени се чувстват неподготвени за подобен избор, защото нямат стабилна професия, сигурни доходи и самостоятелно жилище, или пък са твърде зависими от родителите си и не могат да се отделят от тях. В тази ситуация сексът за една нощ е приемливият компромис, който им позволява да живеят като сексуално зрели особи, без обаче да се обвързват и да поемат естествените за зрялата възраст отговорности, произтичащи от развитието на интимните отношения.
За някои млади хора трайното обвързване може да изглежда неприемливо или отблъскващо и поради изключително тежките преживявания, които те са имали в родителското си семейство. Наплашени от ужасяващия пример на своите родители, те не виждат друга алтернатива на трайното съжителство, а и не притежават уменията и нагласите за изграждане на различен тип отношения.
Изброяването на ситуациите, при които "безразборните сексуални контакти" са израз на сексуален или личностен проблем, може да бъде продължено. По-съществено е да изясним, че подобно разграничаване има смисъл единствено като разкриване на възможност такива хора да потърсят по-ефективни, алтернативни решения. Това може да стане, ако те намерят сили да потърсят компетентна психотерапевтична или сексологична помощ.
За съжаление обаче у нас все още няма ясна представа за това какво човек може да очаква от психотерапевта. Някои все още се опасяват, че това е специалист, който ще ги поучава или ще им дава готови решения. За други пък всичко, започващо с "психо", се асоциира с лудостта и предизвиква страх и отвращение.
Истината е, че у нас вече има достатъчно добре подготвени и опитни психотерапевти, които, както навсякъде по света, предлагат възможности човек да израства, справяйки се с проблемите си"
Д-р Румен Бостанджиев, сексолог
цялата статия на http://netinfo.bg/?tid=40&oid=918342
|