..., jaytee и съм съгласен, защото и при мен е така. Само че аз:

1) нямах предвид "някаквите" контакти, т.е. хората, с които примерно сме пили едно кафе да се запознаем и не сме си допаднали особено или някоя приятелка на сестра ми примерно, с която веднъж сме чатили по някой месинджър, защото е имала нужда от помощ. Такива контакти си минават и заминават. Аз също имам такива и съответно имам и случаи, когато аз самият не им пиша. Защо - защото не сме толкова близки. Дотук нищо лошо.

2) нямах предвид, че очаквам от интернет запознанствата нещо велико...

Мисълта ми беше, че всеки има и по-близки хора, с които няма причина да не поддържате връзка, тъй като се уважавате, делили сте радости и болка... А изведнъж те те забравят. Нещо по-лошо - стоиш им в списъка с контакти и не се сещат да кажат една дума дори веднъж на шест месеца.

Ако трябва да се изразя най-просто, представи си, че майка ти е по цял ден онлайн в някой месинджър, както и ти. Майка ти не ти казва и една дума с месеци, години дори. Няма ли да ти стане болно? След като всичко, което трябва да направи, е да щракне ника ти и да напише няколко думи. Няма да й отнеме много време, няма да й струва скъпо (така и така си плаща интернета), няма да й коства много усилия, нали? Вероятно най-простото нещо, което ще направиш, е да я зачеркнеш от списъка и/или съзнанието си. Но защо [трябва това да е решението]? Ето това ме вълнува мен... Да, знам, животът е такъв... Но може би по-правилно е да кажем, че хората сме такива...

Та, акцентът, който исках да поставя, беше не върху интернет, а в/у горчивата истина, че няма вечно приятелство, само вечни интереси...

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.