В мъжкото тяло винаги най-много съм харесвал добрата пропорция между височина и ширина, т.е. стройните и слаби момчета. Нямам предвид колкото по-висок и слаб, толкова по-добре, защото всяко нещо си има приемливи граници и не е добре да се навлиза нито в едната, нито в другата крайност.

Примерно височина 190 см. и тегло 55 кг. определено е под нормата. И все пак, ако не може идеалната балансирана пропорция, определено предпочитам килограмите да са под нормата, отколкото над нея. Затова ще избера 190/55 пред 170/80.

А ако към добрата пропорция добавим атлетичност и релеф, както и прилично о(без)космяване, това вече е най-доброто за мен. Харесва ми, когато атлетичността е такава, че не разваля пропорциите. Ето защо културисти или разни там напомпани мъжаги, колкото и да са стегнати, нямат шансове да ми харесат.

Във връзка с отговора на WebMister - не знам дали бих си харесвал мъжа, ако стане 100 кила. Може би само, ако прави големи усилия да ги смъкне, т.е. ми показва искрено, че иска да е това, което харесвам. Всъщност, дори тогава няма да го харесвам външно, но поне ще го има все още духовното привличане. Ако ще ми става 100 кила и ще ми се хили насреща тъпо, няма да се разберем - това вече си е неуважение към другия (мен), та дори и той да си се харесва...

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.