Последни три неща от мен:

1) hauntedsoul каза, че ще замълчи, а не че ще си запуши ушите или затвори очите или спре да чете. Откога мълчанието пречи на чуването, виждането, четенето?

2) Сигурен съм, че много добре ме разбра. Както и всички, които четат какво си пишем (или поне мислещите от тях). Между другото, струва ми се, че прозрях плах опит за неявно (!) извинение в постинга ти за цинизма, но изглежда съм се объркал. Пък и за какво ли ми е неявно такова?

3) Не ви допадна (визирам тук и hauntedsoul) изказването ми, че ако мъжът ми стане 100 кила, може и да не го харесвам. Ще ви го обясня просто - не харесвам пълни мъже. Ако моят мъж напълнее и излезе от определени граници (100 кила определено са над горната граница), с какво ще е по-различен от мазнините или шкембетата, по които не си падам? Тялото си е тяло, душата - душа. Харесването е съчетание от двете. И когато едното от тях се промени, следва автоматична корекция и в харесването. Не е ли логично? Сега, другият компонент, както и фактът, че сме свикнали много с някого, биха могли да притъпят до известна (!) степен промяната. Притъпяването на една промяна не е същото като липса на промяната, не смятате ли? С други думи, ако моят мъж напълнее и стане 100 кила, фактът, че го харесвам и обичам като човек ще притъпяват нехаресването ми на новото му тяло, но това не означава, че ще харесвам тялото му. Ето тук май се разминаваме. Аз поне не мога да казвам на бялото черно и на черното бяло. За това става въпрос.

Ако предположим, че го харесвам външно пълен, тогава за какво имаме вкусове? За какво се опитваме да се поддържаме, да извайваме атлетични тела, да се разкрасяваме? Аааа, да, забравих - любовта... тя прави чудеса... като дойде тя - явно край - само тя и нищо друго. Давай да губим усета си към хубавото, сетивата си, разсъдъка си, давай да ставаме коне с капаци. Може да не ви харесва, но аз не съм така.

Това е моята позиция. Не сте длъжни да я разбирате, не сте длъжни да я приемате, както аз не приемам вашата (и на повечето хора) - "любовта, любовта, вечната и свята любов, тя, тя, тя и само тя...". Само че аз не приемам вашата толерантно, а вие моята - май не чак толкова...

А, да, и още нещо - не вярвам в любовта...
... поне не в онази, в която вярвате вие...

Наистина тръгвам да търся морето и тебе.
С огромното мое безумие тръгвам.