Имам приятели гейове, които са се опитвали да ходят хванати за ръка из улиците или да показват по друг "безобиден" начин привързаността си на публични места. От това, което са ми разказвали не мисля, че ще повторят.
Все пак е вярно, че в София търпимостта е вече доста голяма. В провинцията - не съвсем.
Предполагам оценката ти за това какво е положението зависи най-вече от това какво очакваш. Ако очакваш шефовете ти да знаят,че имаш хомосексуалн ориентация и да не те уволняват, колегите да не те изолират, съседите да не те гледат лошо, а само да те одумват зад гърба, то сигурно си права, че сега в София "хората ни приемат".
Ако очакваш двама гея да могат да ходят по улиците хванати за ръка или прегърнати, да се целуват (не да си бъркат с език в гърлото) на публично място, да демонстрират любовни чувства и т.н. - едва ли ще кажеш, че има разбиране и приемане.
Това, за което "активистите" говорят са "равни граждански права" - нито повече, нито по-малко. Сексуалната ориентация на човек не би трябвало да е причина да има по-малко права - например да се омъжи/ожени за човека, когото обича, с всички произтичащи от това законови последици...
Що се отнася до "ЛГБТ общността" - отдавна съм се убедил, че такава няма. Най-общо с този термин се обозначават мъжете и жените, изпитващи (и) сексуални предпочитания към своя пол. Така става по-лесно да се дефинират хората, чиито права са засегнати в сегашното положение. Разбира се някои активисти с вождистки комплекси дефинират ЛГБТ общността по други начини, за да могат да се чувстват доволни и велики.


---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите