Точно така. На една дама от една чуждестранна организация й предложих да върви след мен и приятелката ми по улиците. На 20 метра. Ние ще деммонстрираме явно и недвусмисленно интимните си отношения, като дори ще стигнем по-далеч от хващане за ръка или прегръдки. Готови сме да се целуваме с език и да се опипваме, за да стигнем до истинско парадиране. По улици и кръстовища, в заведения, в магазини... в градски транспорт. Тя може да посочи произволен маршрут и да избре местата, които да посетим. Единствено условие е да не са циганските квартали. Така сама да отсъди има ли хомофобия.
Това не стана, но сега организирам да се заснеме филмче. Поне две камери. Едната снима нас от растояние, другата реакциите на хората около нас. Да видим дали ще срещнем негативна реакция или агресия. Но ако не срещнем такава - в което съм убедена? Това какво ще значи? След това ще го извадя в интернет и ще предизвикам някоя гей двойка да направи същото.

Пък после да поспорим има ли хомофобия в България или хомофобията всъщност е гейфобия. И какъв е пътя за справянето с нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите