Имало едно време една жена...
По цял ден мечтаела да си има детенце.Галела в мечтите си русите му къдри,връзвала му ефирни панделки...Ето че съдбата я дарила с рожба-момченце,за чудо и приказ.Раснало то, а майка му го обличала тайничко с роклички, връзвала му панделки,радвала се като търнузело нейните остри обувки с високи токчета...По едно време се тръшкала и в нервни кризи,когато бащата на момченцето викал от ужас: "- Аз на тоя педал ще отрежа и пръстите на ръцете, барабар с маникюрите!"
Но дошъл щастливия миг, дъртия досадник станал началник на завод в съседен град и те заживели щастливо...Момченцето станало студент, освободили го от родната казарма, защото маминка имала познат чичко доктор...
Другите момчета опитали няколко пъти да го заведат на дискотека, но Маминчо все имал още малко да си доплете от плетката, или да си дофъка от гобленчето....
Маминка много се възгордяла,че като завършил, почнал работа в една телевизия като Гардеробиер.
Приказката обаче бързо свършва,защото от Телевизията го харесал един чичко и го завел в Англия.Сега Той живее с Него и са много щастливи, а Маминка непрекъснато плаче...за мъжа си, дето и все натяква:"- Няма да ти простя,че възпита сина ни така!"