|
Здравейте. :)
Аз съм едно младо, съвсем обикновено момче, и искам да ви разкажа моята съвсем обикновена история.
Роден съм и живея в малък провинциален град. Като малък, много обичах да ходя на село при баба, защото всяка вечер преди да заспя, ми разказваше приказки. Най-обичах приказката за Леденчо. Нали се сещате? (Онази, дето на Леденчо баща му умрял, и втория му баща бил толкова зъл, че прогонил Леденчо. След това Леденчо заживява при седемте великанки, но втория му баща го открива, и се опитва да го погуби с една отровна круша. Но накрая идва един принц, който целува Леденчо и Леденчо се съживява, и двамата с принца се омъжват и заживяват щастливо заедно.)
И така след пубертета, и аз си мечтаех да срещна моя принц, или пък, да си имам моя малък Леденчо. Майка и татко всяка вечер вкъщи шегoвито ме подпитваха: - "Я кажи, синко, ти май си си намерил някой, скоро време май ще ни доведеш някой зет." (татко определено предпочиташе да си намеря някой на мойта възраст, докато майка, смяташе че ще е по-добре да е някой по-малък от мен). А леля ми от Перник, която веднъж годишно ни идваше на гости, всеки път ми казваше: -" Я-а-а, ми колко си ми пораснал. Ами, че ти си вече готов за омъжване. Слушай леля кво щ'ти каже, избери си някой батко. Сигурна съм, че таквоз хубаво момче кат' теб, си има куп ухажватели.!" (тя пък се надяваше, че ще е някой батко)
Ама аз си нямах никой. Защото бях срамежлив. Съзерцавах отдалече хубавите момчета, ама се срамувах да ги приближа. Моите приятели и приятелки все ми повтаряха: -"Ми не се притеснявай толкоз де, малко смелост, Отиди и го заговори, със сигурност нищо няма да загубиш..." Докато веднъж се престраших И така... малко след това... намерих моя принц. И сега съм толкова щастлив, че реших да ви го споделя! :))) 
Редактирано от µ на 03.04.05 09:41.
|
Моята съвсем обикновена история
