> Как най-лесно може да се разкриеш пред родителите си.

Историите на приятели и познати, вкл. моята собствена, са най-различни. Всеки е казал на различна възраст, родителите са били различно възприемчиви. И въпреки че част от терзанията и реакциите на родителите са доста сходни, сериозните дълготрайни последствия май остават непредвидими.

В тоя смисъл не мога да посоча най-благоприятен начин или рецепта как да стане най-безболезнено.

> Тежко е, когато няма никой в рода ти, който де е хомосексуален.

Всъщност това не е толкова сигурно. Много е възможно е да има хомосексуален в рода ти, но просто да не знаете за него (не го казвам само теоретично). Ама то от гледна точка на support-а е все тая.


> Всички имат бракове и т.н. Постоянно се подмята за семейство
> и деца. Дразниш се, измъчваш се и т.н.

Ако това за браковете е свързано с това че никой от рода не е хомосексуален, едното не означава другото.

Иначе подмятането ще си остане, няма как. При мене роднините бяха дори по-нахални от самите ми родители в това мрънкане. Сега родителите ми изобщо не ми поставят тоя въпрос. Единият защото знае, другият -- защото знае, че това с мрънкане не става.

Иначе с роднините аз обикновено го обръщам на шега или хитро или безцеремонно сменям темата.

> Правиш опит да се разкриеш и получаваш ругатни
> и обвинения и след това мълчиш и остава само съмнението.
> Мисля, че е неподходящо да се обвинява индивида
> за сексуалността си. Това не се избира, а е вътре
> в теб закодирано.

О да, всичко това е ясно, проблемът е че родителите трудно го схващат. Аз на моите намекнах по доста безопасен начин и ги оставих който иска да прояви любопитство. Единият прояви, другият -- недостатъчно. Което си позволявам да свържа пряко със степента на желанието на всеки от тях да понася/знае.

> Дайте някакъв съвет. Проблема е в това, че не контактувам
> със себеподобни и обкръжението ми е с така наречените
> нормални хетеро хора.

Категоричен съвет: намери хора, с които да контактуваш, ако ще в началото само виртуално. Но това наистина е адски важно. Изолацията задържа развитието на човек (вкл. на способността му да общува живо), кара го да се балтае в себе си и в крайна сметка да загуби ориентири. Усещането за самота донякъде може да стимулира развитието в други аспекти (да речем професионален план), но лесно се получават и кофти последици -- депресии, комплекси...

> Интереса към мен повечко е от жени, защото
> съм нефеминизиран и не ми личи, но аз съм се осъзнал,
> че харесвам моя пол. Рядко влизам в клуба, но ми е приятно
> да го посещавам. Имам само едно приятелче, което
> има същия проблем и се утешаваме с него. Той пък
> абсолютно си трае пред родителите и разбира се страда.

Готино е че има поне един човек с който да споделяш, но това не е достатъчно -- мисля че и ти, и той (и който и да е) има нужда от повече контакти...