За съжаление този проблем е може би най-трудният. Аз мога да ти кажа само собствения си опит, но не мога да ти дам истински съвет.
Аз съм казал на моите родители. И до днес смятам, че това беше едно правилно, но не много "умно" решение :) Оказа се, че те предпочитат да не знаят такива неща. Все пак на мен сега ми е по добре - не ме питат постоянно какво е това момче, дето вдига слушалката на телефона, нито задават въпроси, защо ходя на море само с мъжка компания. Освен това, когато човек е открит за такива неща, всичко му е наистина по лесно, няма го страхът или усещането, че някой може да разбере и да каже на този или онзи... Все пак признавам, че да кажа на родителите си беше най трудното за мен. Колегите и приятелите винаги са ме приемали много добре...

Моите родители/особено майка ми/ са с много консервативно възпитание и много трудно приеха факта, минахме през всички етапи - от "ще те лиша от наследство" до "ще скоча през балкона". Както и да е - сега всички сме живи и здрави и макар да правят някакви далечни намеци за женитба, никой не мисли сериозно, че ще се оженя :)

Моят съвет е, че преди да им кажеш нещо толкова генерално, трябва да имаш някаква основа на която да стъпиш, ако реагирта прекалено отрицателно и те изгонят от къщи. Надявам се, когато им кажеш, те да ти отговорят нещо от типа "Ти си наш син и ние сме с теб". Имам приятели с точно такъв късмет :) При мен нещата не бяха така, но накрая всичко се оправи...

Не знам дали и доколко ти стана ясно това, което искам да ти кажа, но съветът ми е - заради самия теб, кажи и на родителите си и на всичките си приятели, но го направи в подходящия момент и по подходящия начин. Така ти ще се чувстваш свободен и ще ти олекне, пък на тях ще им се наложи да те приемат какъвто си...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите