Ти би ли си легнал с някой, който не ти харесва?

Да, защо?

Тъй като досега май само Нортттче даде някаква версия за това какво фсъшност означава "феминизиран", ще коментирам въз основа на казаното от него. Не бих казал, че това са основателни причини, за да бъде определен някой като феминизиран. Смятам, че всеки в една или друга ситуация, по един или друг повод е склонен да използва подобен жест или мимика. А да не говорим, че някои(или всички) от тези черти може и да са си вродени, и по никакъв начин да не означават, че въпросното лице от мъжки пол е гей или дори би.
Колкото до личенето, ако не ме лъже паметта нещо нищо не беше изяснено. В смисъл по какво си "личи", по какво се разпонава, и въобще що е то гейрадар и има ли той почва у нас.

"Ми кряскай и пискай и после се чуди що хората те гледат странно."
Ми кряскам и пискам. При всеки удобен случай. Всъшност предпочитам да подскачам или да търча като обезумял наоколо, вместо да пискам и кряскам, ама както и да е. А "обичайно поведение" съвсем сериозно ми е неясно като понятие.

"Прекалената толерантност граничи с подчинение."
Това не го бях чувал и смятам да си помисля над него.
"Когато поведението на някои хора се приема за показателно за цялата група, ако останалите не искат да е така и ако са повече, то тогава те би трябвало да дават нейния облик. В този смисъл даващите лошата реклама ще останат в крайните части (ъгъла) на групата."
Кои са останалите? Стрейтлукинг момчетата и мъжете ли? Ми аз не съм видял стрейтлукинг да заяви открито сексуалността си в каквато и била обстановка или ситуация. Мой пропуск вероятно.
"определени случаи"
Ами и аз смятам, че в определени случаи човек би трябвало да бъде учтив, че в определени случаи трябва да си замълчи, че в определени случаи трябва да такова или онакова, но не принуждавам и не агитирам никого в нищо. Определените случаи се диктуват от самите нас. Това което за един е напълно нормално поведение и реакция в дадена ситуация, за друг е неприемливо.
"Но когато е във всички случаи и без повод - е, това вече е извън "обичайното поведение""
Трябва ли да има повод за всяко мое действие? Примерно ако ей така реша, че ми се подскача и почна да си подскачам по тротоара все едно играя на хаджилък, къде му е лошото на цялата работа? Никога не съм действал воден от идеята за повода. Като ми се приправи нещо-правя го. Прекалено ме е мързел да седя, да мисля и да размишлявам постоянно и за всичко.

Bekи, поради краткостта и съдържателността на изказването ти, се оказа, че имам какво да кажа почти по всичко което си казал/а. Тъй, че сори, не се заяждам, просто си пиша това което ми е дошло като мисъл в главата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите