От тези, които познавам, в двама (или трима) има едва доловима женска "жестомимика", както си се изразил. Тя е много ... как да се изразя... "фина" и непресторена. И това изобщо не ме дразни, дори ми харесва. В останалите няма абсолютно нищо такова, дори и при внимателно наблюдение и дори и дето се вика, да търсиш под вола теле.

Изводът, който мога да направя на базата само и изцяло на личния си опит е, че "гей" не е равно на феминизираност. Поне не и в общия случай. Знам, има и такива, за които това е естествено поведение. Но така или иначе, не са в кръга на познатите ми.

Какво се получава на практика обаче - сред стрейт, представата за гей се свързва основно, ако не и изцяло с типажа "Азис". Ми не ми се струва правилно, и туй то. Защо малка групичка трябва да дава облика на цяла една сравнително голяма общност?

То пък и отговорът излезе лесен - защото тази групичка всъщност е лицето на гей-общността. Не съм аз, не си и ти. Те са под прожекторите, те са и тези, които незапознат или дори непредубеден човек "открива" от пръв поглед. Когато ме види мен, не си казва - "я! видях един би!". Като види теб, не казва: "Я! Видях един гей". Защото, няма как да ни различи. То ние един друг се откриваме сравнително трудно, пък какво остава за "невъоръженото око" на хетеро. Ама като види Азис, няма как да не си каже - Я!!!! Жив гей !!!

Я, май стигнах и до извода, кога представата на хетеро за нас ще се промени. Кога няма да ни свързват само с Азис. Тогава, когато аз и ти станем лицето на тази общност (нямам предвид конкретно теб, а по принцип).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите