Мъжът, според Дарвин, макар и опитомен,
си остава просто един маймун обезкосмен.
Уилям Гилбърт, “Принцеса Айда”


Мъжът по природа е любител на разнообразието. Никога не остава безразличен към красотата, към новото. Философията на “Йога Васишта” дава следното обяснение: “Още щом човек постигне нещо, към което се е стремил, той престава да го желае. Желанието да имаш нещо изчезва в момента, в който го получиш.
“Кама Сутра”


Някои пациенти, склонни към нарцисизъм, съзнателно проявяват силна несигурност и чувство за малоценност. Понякога тези чувства на несигурност и малоценност се редуват с чувството за величие и фантазии за всемогъщество. Друг път, след периоди на самоанализ, несъзнателното фантазиране за всемогъщество се проявява в поведението. Присъствието на крайни и противоречиви представи за себе си често става първото клинично доказателство за тежка патология на егото и суперегото на такива пациенти , прикрита под привидно безпроблемно и успешно функциониране в обществото.
Д-р Ото Кърнбърг
“Гранични състояния и патологичен нарцисизъм”


Една от предпоставките за любовта е лицето на мъжа да поражда още от пръв поглед известно уважение и известно съжаление.
Стендал, “Любов”


Какви са клиничните характеристики на еротичното желание според проявите им в хода на психоаналитичните изследвания? Една от тях е стремежът към удоволствие, винаги насочен към друго същество, обект на желанието за проникване или завладяване. Това е копнежът за близост, сливане или съединяване, който предполага както насилственото преодоляване на пречка, така и единението с избрания обект.
Ото Кернберг
“Нормалното и патологичното в любовните отношения”


В повечето случаи женските са на едно мнение относно това кои са най-добрите мъжки екземпляри, тъй като те всички черпят информация от един и същ източник.
Ричард Докинс, “Егоистичният ген”


Големите измамници черпят сили от едно интересно явление. В процеса на измамата те започват да вярват сами на себе си и благодарение на това съумяват да говорят с поразителна убедителност на онези, които ги заобикалят... Самоизмамата е необходим фактор за постигане на силния ефект.
Фридрих Ницше, “Човешкото, твърде човешко”
“Книга за свободни духове” (1878)


Жената не избира мъжкия, който най-силно я привлича,а онзи, който най-малко я отблъсква.
Чарлс Дарвин
“Произходът на човека и подборът между половете” (1871)


Нарцистичният пациент има чисто експлоататорско отношение към връзките си с други хора, които изцежда като лимон и изхвърля кората. Той преценява хората по това дали в тях има хляб, който пациентът да изяде, или са вече изконсумирани и следователно не представляват интерес за него.
Д-р Ото Кернберг
“Гранични състояния и патологичен нарцисизъм”


Мъжките екземпляри при повечето млекопитаещи проявяват ярко изразен стремеж към разнообразие на сексуалните партньорки. Когато мъжки плъх бъде пуснат в клетката на женска, първоначално се забелязва удивително висока оплодителна активност. След това постепенно мъжкият се отегчава от същата тази женска и макар тя да не е станала по-малко отзивчива, той стига до точката на силно понижено либидо. Ако обаче въпросната женска е заменена с нова, мъжкият моментално възвръща обичайната си енергичност и любвеобилност.
Глен Уилсън, “Пропастта между половете”


При хомосексуалните мъже е още по-зле, защото и двамата постъпват по един и същ начин. При “нормалните” връзки има само един мъж и жена, която да му противодейства. Сигурно причината да се провалят толкова много хомосексуални връзки е, че няма жена, която да неутрализира или поне да противодейства на мъжкия нарцисизъм.
Дейвид


Д-р Патриша Плайнър, социален психолог в Университета на Торонто, е установила, че жени, които ядат по-малко, са смятани за по-женствени не само от мъжете, но и от другите жени, независимо от тяхното тегло. Мъжествеността на мъжа обаче не се влияе от количеството храна, която поема. Храната се използва като техника за манипулиране на впечатленията, твърди д-р Плайнър. Ако жената иска да изглежда привлекателна в присъствието на привлекателен мъж, тя ще яде по-малко, отколкото в компанията на непривлекателен мъж или друга жена.
В. “Ню Йорк Таймс”, 2 март 1994


Човек има места в сърцето си, които още не съществуват, и в тях трябва да проникне страданието, за да преминат към съществуване.
Леон Блоа, 1846-1917


- Къде е твоят саплук?
Примигнах.
- Моят саплук ли? Нямам саплук – заявих , без да се срамувам и с достатъчен ентусиазъм в гласа, дори с известна гордост.
- Имаш ли Мечо Пух?
- Искаш да кажеш за гадже?
Тя кимна.
Примигнах няколко пъти.
Горе – долу.
Нещо подобно.
Тъй да се каже.
Зависи само от определението ви за “гадже”.
- Не.
Смръщи челце.
- А имаш ли Елмо?
Аз смръщих моето.
- Не.
- А имащ лииии... Мечока Барни?
- Не.
- А имаш лииии... Мики Маус?
- Не.
- А имаш лииии... Телетъпчовци? – Гледаше ме втренчено, после сви раменца и разпери ръчички. – че какво имаш тогава?
- Нямам си нищо. – Издишах, напълно смазана и унизена не само от голия ужас на думата, изплъзнала се от устата ми, но и от изражението в очите на Чушлето, когато я произнесох.
Жал.
- Леля Лала трябва да си има нещо.
И докато се усетя, тя се смъкна от леглото и се запъти към купчината играчки, които Лин беше донесла. Когато се върна при мен и ми подаде нейния Мечо Пух, направи го с абсолютната детска убеденост, че самотата и тъгата могат да бъдат прогонени просто така.
- Мечо Пух – каза тя – да спи с леля Лала.
“Моят любовник Мечо Пух”

Hopli,hopla,tarapata!
DoReMi the TV series