Тежки въпроси, които сигурно всеки от нас си задава или си е задавал някога. Коментарите до момента са доста изчерпателни и сигурно ще повторя някои, но реших все пак да напиша нещо.

Проблемното в случая е че колкото и да бъдат женстевнни,гейовете никога няма да съблазнят един нормален мъж.Защото един мъж ще си намери жена и никога не би погледнал едно женствено момче с нещо повече от погнуса!

Прав си, няма да съблазнят хетеросексуални мъже, но те и нямат такава цел. Има хомо- и би-сексуални мъже, които харесват женствено държащи се момчета. Между показно-женсвено държащите се мъже има такива, които са много забавни и са приятна компания. Показно-женствените мъже не са мнозинство в гей обществото, по-скоро са малцинство, но са най ярки и забележими. Друга забелижима група са бодибилдърите, например. Преди около две-три години имах за три месеца колега от Сан Франциско, хетеросексуален мъж, който ми каза, че гей мъжете там се разпознавали по мускулите... На мен ми прозвуча странно, но не съм живял в Сан Франциско, така че съм склонен да го приема за вярно.

Още не мога да свикна че харесвам само забранени неща и съм принуден да се крия и да живея в лъжа-това е едната крайност.Другата е да махна с ръка на задръжките и да стана "горд".

Има и път по средата, поне аз вярвам, че има и се стремя да живея живота си по този начин. Вярно, не успях да го намеря този път в България, но сега като поглеждам назад съм донякъде сигурен, че не е било невъзможно. Докато бях студент в София в началото на 90-те изпитвах, може би, подобни чувства на твоите. Бих го нарекъл страх от неизвестността: как да живея като гей; да си гей не означава ли да женствен (може би наркоман) с много секс партьори; как ще се предпазя в тази среда от венерически болести; ако стана един от "тях" ще загубя ли другите си приятели и това което съм постигнал до момента; ще мога ли да имам нормална професия и кариера... За щастие този период мина. Сега доста уверено мога да кажа, че да си гей не означава да си "курва с пишка", както някой каза по-горе. Но пътят по средата изисква усилие и интелект, защото е много по-лесно да последваш готовия шаблон и да станеш член на една или друга група с дефинирано поведение. Това се отнася и за други неща, например принадлежност към една или друга църква и религия... Сещам се за една хубава книга в тази връзка: "Сидхарта" на Херман Хесе, има я преведена на български.

"For every end, there is a new beginning"