Понякога си мисля, че бъркаме естественото поведение с демонстрация и оттам произтичат доста недоразумения.

Например, когато влюбени момче и момиче вървят хванати за ръка, това никой не би нарекъл демонстрация. Те се държат не защото искат да демонстрират отношенията си, а просто защото им идва отвътре да се държат за ръце. Ако влюбени момчета дадат такава воля на чувствата си, това автоматично е демонстрация. как ли пък не. И то само защото е необичайно, изпъква и по силата на вроденото отрицание на непознатото се заклеймява като "лошо", "нахално", "грозно" и "неприлично".

Когато казват, че ги дразни демонстрацията, те лъжат. Дразни ги свободата, и то само тази която им се навира в очи. Дори и тя реално с нищо да не им пречи.

По същия начин, по който твърде възрастните хора понякога се възмущават от момче и момиче, които се целуват на улицата. Наричат го "неприлично" и "лошо" само за да изразят отрицателността си, която всъщност сигурно е породена от от нещо съвсем друго (без значние какво), а не от елементарната волност на чувствата.

Понеже смятам, че демонстрация е да се насилваш да показваш нещо. Те искат от нас да се насилваме да СКРИВАМЕ нещо. А това не е честно. Никак не е честно. Но те ще го искат, понеже самите те не са преживявали подобно нещо за себе си.

Нека всеки преценява избора си какво и доколко да показва, докато реално не пречи с нищо на другите. Нека не съдим избора на другите, след като държим нашият собствен да бъде свободен.

Редактирано от Hopтттчe на 21.05.03 15:01.