|
Тема |
РОМАНТИКА [re: davide] |
|
Автор |
davide (наивен безумник) |
|
Публикувано | 03.02.03 18:44 |
|
|
РОМАНТИКА
(на всички романтици)
Вървя до теб
в безмълвна тишина
и сякаш времето е спряло.
Държа ръката ти във моята
и усещам нежността й -
тъй нежна е тя.
Ти също мълчиш.
Поглеждаш ме понякога,
поглеждам те и аз
и погледите ни се срещат.
Стоим загледани
един във друг -
ти в моите,
аз - в твоите очи,
красиви като гаснещ залез.
После отново тръгваме
по пясъка задрямал.
Вървим...
Вървим...
Вървим...
A морето нежно шумоли
и милва босите ни стъпала.
Накрая се спираме
нейде върху
пясъка задрямал.
Tи ме поглеждаш с очите си,
красиви като гаснещ залез
и погалваш лицето ми
с дланта си топла.
А аз притварям очи
в блажено удоволствие.
Слагам ръка върху твоята
и ти заравяш пръсти
в косите ми,
тъй жадни за
нежно докосване.
После бавно
ме придърпваш
към себе си,
докато телата ни
се докоснат.
Още миг играеш
със косите ми
и ме гледаш с очите си,
красиви като гаснещ залез,
след което бавно
се навеждаш към мен
и аз отново затварям очи,
в очакване на устните
да се докоснат нежно.
Целуваш ме.
Целувам те.
Ние се целуваме.
Обичаш ме.
Обичам те.
Ние се обичаме.
|
| |
|
|
|