ТЪЖНО
Не тъжи, любими.
Не тъжи, че морето,
голямото и враждебно море,
не вярва в нашата любов.
Не тъжи, че вятърът,
забързаният и студен вятър,
не вярва в нашата любов.
Не тъжи, че тъгата,
смешната и измислена тъга,
не вярва в нашата любов.
Не тъжи, че хората,
святите и грешни хора,
не вярват в нашата любов.
Не тъжи. Това не е тъжно.
Ела при мен и остани.
Слей сърцето си с моето.
Обещавам ти тогава
да накарам морето,
голямото и враждебно море,
да повярва в нашата любов.
Обещавам ти
да накарам вятъра,
забързания и студен вятър,
да повярва в нашата любов.
Обещавам ти
да накарам и тъгата,
смешната и измислена тъга,
да повярва в нашата любов.
Но хората,
святите и грешни хора,
не мога да накарам
да повярват.
Не мога.
Но ти не тъжи.
Не тъжи, любими.
Това не е тъжно.
Тъжно е, че
нито морето,
нито вятъра,
нито дори тъгата,
смешната и измислена
от хората тъга,
не ще успеят да ги
накарат да повярват.
Тъжно е.
И боли.
И е тъжно.
|