Това е вече прекалено, за да е смешно. От време на време това лице одолам идва тук и пуска някаква реплика, разлайва кучетата, почват се едни полемики, едни спорове, едни плюнки... При което това лице си остава някъде отгоре, над тези неща, в позата на всезнаещ съдия и гледа сеира.
Пуританите /имам предвид тясно религиозния смисъл на думата/ не срещат моето одобрение, но това не значи, че сядам да се заяждам и да ги провокирам. Оставям ги да си живеят свободно, дори приемам спокойно това, че ценностната им система е белязала цялата западна цивилизация. И когато някой такъв ми се изпречи с оцъклен поглед и със Светото писание в едната ръка и бич в другата започне да ме насочва към своя правилен път, просто му се изсмивам.
Това, което правиш, драги одолам, дори и да е добронамерено, не върши работа тук! Ние, педерастите, не можем да се върнем обратно и да поемем по другия път, независимо дали го искаме или не! И противно на това, което изглежда ти мислиш, не става дума нито за съвест, нито за воля, нито за спазване на нечии божии правила. Това е природа /или ако предпочиташ, Бог/. Веднъж създала нещо по определен начин, тя не позволява промяната му произволно, а само закономерно. Което значи, че ако нещо се измени в една посока, то губи равновесието си и става неустойчиво. Затова предпочитам да съм психически здрав педераст, който се справя с ежедневните компромиси, които е принуден да прави поради общественото отрицание, отколкото да се превърна в невротизиран полухетеро, който лъже или съсипва живота и на други хора със своите лъжи.
Ако съм роден такъв, какъвто съм, как мога да се променя? Не мога да стана по-висок или по-нисък, да променя цвета на очите си с усилие на волята. Ако пък съм станал такъв, в каква степен вината е моя? Станал съм обратен във възраст, когато волята ми е била неоформена, значи не аз, а всички около мен, всички онези възрастни и други невръстни са били причина за това. Тогава какво, да им потърся сметка ли? Не. Мога само да поискам разбирането им. Не съм страшен, не убивам, не насилвам деца, не правя нищо по-лошо от всеки друг човек.
Не мисли, че ако нещо е авторитетно за теб, то задължително става авторитетно за всички останали. Без вяра Библията е четиво с оскъден филологически и етнографски интерес. Щом аз не споделям вярата ти, не можеш да ме стреснеш с цитати, които още повече не идват от волята Му, а от самозванци пророци! Ти ще ми цитираш това, аз ще ти цитирам друго и така ще си крещим от двата бряга. Ако това е целта ти, постигаш я. Ако пък искаш да промениш света около себе си, по-лесно ще го постигнеш, ако направиш промяна в себе си, отколкото у всички останали. И ако имаш смелост за тази промяна, потърси опора в любимата ти книга. Там има всичко, от което се нуждаеш.