Мислил съм за това със завоя в черната дупка. Ако гледаме на нещата в нормална координатна система ( знаеш - в черните дупки изкривяването на пространството според някои е огромно ), излиза че скоростта на светлината може да остане константа при определени условия - имам предвид да не се променя като стойност на векторната величина по посока на движението. При това тя ще може да се забави и да спре, след което да тръгне в обратна посока без да се промени стойността на с. Това може да стане по хипербола или парабола. Всичко това обаче ми изглежда много "нагласено" към идеята че скоростта на светлината винаги е константа. Някак си ми звучи неправдоподобно, особено ако се замислиш за онзи частен случай, в който светлинният лъч се издига право нагоре - векторът му да лежи в една линия с центъра на тежестта на звездата. Тогава според това, което сме учили задължително ще има момент, в който скоростта на фотона ще е =0. В края на краищата приема се че светлината има и характер на частица. Знае се че гравитацията й влияе, макар да е разпространено мнението че става дума за изкривяване в пространството. Но защо да не става дума за силово въздействие върху фотоните ? А то е ясно, че една сила може да въздейства единствено върху скоростта на частицата - тоест, да я променя. Е, вярно е че едва ли в черната дупка ще се излъчват фотоните, които са присъщи за електроните, но каквито и частици да има там, все някаква електромагнитна енергия ще излъчват. В краен случай - поне те самите проявяват свойства на електромагнитни вълни, според формулата на Де Бройл. Това пък е друга болна тема - например електроните, за които със сигурност се знае че имат и вълнови характер, все пак не летят със скорост = с. Нещо повече, от скоростта им зависи дължината на вълната им. Бъркотията е голяма, наистина. Но пък ние за какво сме тук, ако не можем да се ориентираме в нея?