|
Тема |
Светлината 2 |
|
Автор |
Drug Vasko () |
|
Публикувано | 12.03.00 08:16 |
|
|
Продължение от " Астрономия "
Ауди, попита как са изведени тези цифри ?
Срам - не срам - ще си призная - на око. Така са получени 15 - те млрд. св. г. до най - отдалечените обекти във вселената, които можем да наблюдаваме.
Аз си позволих волността да умножа по 5 тази цифра, като знам - чрез ефекта на Доплер се вижда, че най-отдалечените обекти се отдалечават от нас със скорости близки до тази на светлината - 0.7 с ; 0.9 с и изходих от предположението, че може скоростта на светлината да зависи от скоростта на излъчвателя както е с веществото. Вярвам, знаеш, че светлината често се проявява като вещество - има двойнствен характер.
Само дето се приема, че скоростта й не зависи от скоростта на излъчвателя спрямо приемника. Оспорвам това твъредние. То не е доказано директно.
Получи се, че възрастта на вселената може да е 75 - 100 млрд.г. Доста волно твърдение, наистина. Идеята ми беше само да раздвижа духовете. Нека не ме съдят онези, които се сещат за реликтовото лъчение.
Всъщност нека се спрем на ефекта на Доплер. Той се наблюдава благодарение на движението на телата по оста на наблюдение.
Да разгледаме варианта, в който скоростта на светлината е константа. Този случай е аналогичен на ефекта със свирката на преминаващ край вас автомобил. Когато обекта се приближава, дължината на вълната намалява, честотата на трептенията нараства.
Тук не е удобно да се пишат формули. Все пак:
a = v / h = c / h
където а - дължина на вълната; v = с -скорост на светл.; h - честотата й.
Когато се отдалечава се получава обратното.
Въз основа на този ефект се определят скоростите на косм. тела спрямо нас по оста на наблюдение - чрез изместването в сректъра.
Да разгледаме варианта, в който скоростта на светлината зависи от скоростта на излъчв. обект.
Отново се получава ефект на доплер.
Този път, причината е в това, че получателя е с друга скорост, и светлината не е със v = c
Това разбира се е хипотетично. Нека не ме нападат за предположението ми, че скоростта на светл. не е константа.
Интересно е, как би се тълкувало тогава засилващото се червено отместване при отдалечаване от нас. То е факт, от който учените стигат да озвода, че вселената се разширява.
Но ако светлината се разглежда със свойствата си на вещество, то масивните тела, от които излиза биха й оказали гравитционно въздействие, т.е. биха я забавяли при движението й към нас. Знаем, че гравитацията действа на безкрайно разтояние. Значи, колкото по-дълго е пътувала до нас, толкова повече се е забавяла, следователно ще има по-голямо червено отместване.
Всичко това са просто разсъждения, нека никой не ги приема много на сериозно. Все пак бих се радвал да видя мнението ви за тях.
|
| |
|
|
|