|
Не може нещо хем да е "динамичен процес", хем да е "закрепено" - в това няма никакъв лингвистично логически смисъл. Смисълът на еволюцията е, че всичко е динамично, закрепени са камъняците, ако изключим ентропийното овехтяване, ако мога така да се изразя, за да влезна в тона.
Вероятно си искал да изложиш общоизвестен възглед за генетичната памет, но се е получил някакъв нонсенс - според мен, разбира се.
Извинявай, терминологично може би си прав, но ето, че става все по-интересно с новите открития - "страшната" динамика е заложена още във вакуума, както е и по хипотезата ми:
Ускоряването на Вселената е предизвикано от колебания на пространство-времето (видео)
"...
Най-естественият кандидат за ролята на тъмната енергия е енергията на вакуума. Когато физиците прилагат теорията на квантовата механика за енергията на вакуума, тя предсказва, че ще има във вакуума енергия с изключително голяма плътност, много повече, отколкото общата енергия на всички частици във Вселената. Ако това е вярно, а Общата теория на относителността на Айнщайн предполага, че енергията трябва да има силна гравитационна сила и повечето физици смятат, че това ще накара Вселената да експлоадира.
За щастие, това не се случва и разширяването на Вселената е много бавно. Но това е проблем, който трябва да бъде решен, за да продължи напред фундаменталната физика.
За разлика от други учени, които се опитват да променят или квантовата механика, или Общата теория на относителността, за да решат проблема, Уанг и Унрух, предлагат различен подход. Те вземат голяма плътност на енергията на вакуума, предсказана от квантовата механика сериозно и откриват, че има важна информация за енергията на вакуума, която липсваше в предишните изчисления.
Техните изчисления дават съвсем различна физическа картина на Вселената. В тази нова картина, пространството, в което живеем, бясно се колебае. Във всяка точка, той се колебае между разширяване и свиване. Тези флуктуации напред - назад, почти се компенсират една друга, но много малък нетен ефект задвижва Вселената да се разширява бавно с ускорени темпове.
Но ако пространството и времето се колебаят, защо да не го усещаме?
"Това се случва в много малък мащаб, милиарди и милиарди пъти по-малък дори от електрон", обяснява Уанг.
..."
При болднатото - точно така съм предположил - "нещо" се движи напред-назад (описал съм го), но около условен център, който си е неподвижен по място в структурата на вакуумна пространствена решетка. Бързината на движението е огромна и ако се предпише "маса" на това нещо, то ускоренията са ужасни! При мен - чак при частиците се появява характеристика "маса" - като коефициент на съпротива при принудително преместване (прилагане на сила - чак при наличие на вещеви обекти от познатата ни материя - понятието за "сила" при взаимодействия) и затова - нямам проблем с ускорявания на нещо, което да води до механика и разрушавания на известното ни от материята.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Квантова същност [re: Alenadrow]
