Аз не казвам, че по фактите спорове няма, а че историята би трябвало да се занимава именно с тяхното обективно разкриване и съхраняване. Съгласен съм, че не трябва да се доверяваме на исторически факт само защото някой историк го е написал, но същото е във всяка друга наука.

От там нататък си изцяло прав, но ти вече не говориш за науката история, а за преподаването на историята, за пропагандирането на историята и т.н. Предполагам, че двама истински историци могат да се съгласят доколко един факт е спорен или безспроен, стига споделеното да остане между тях си. Вече какво се преподава в училищата и какво се пропагандира по телевизията е съвсем отделен въпрос.

Аз лично някъде почти до гимназиална възраст си мислех съвсем сериозно, че живея в някаква супер уникална държава, много по-велика от всички останали, с най-доброто възможно разположение, с най-славните победи срещу всичките си съседи, с най-мъдрите и добри владетели, с най-непобедимите войни и най-умните, милостиви, оправни, строги и справедливи политици.

В интерес на истината за да докараш едно дете до горните убеждения дори не е необходимо да се изопачават грубо фактите - може да се групират и поднесат подходящо в подходяща възраст. Друг е въпросът кому и защо е нужно това, но при всички случаи историците като цяло едва ли са виновни, щом все пак в някакъв момент съм успял да науча сравнително обективната истина.