Сама по себе си тази статия демонстрира неразбиране и сбъркана логика. Т.н. аргументи са направо смехотворни - ако някой иска да отиде безпроблемно на приветливо място с много вода, да хваща първия полет към Хаваите.

Както написах и по-горе, огромния смисъл на тези мега-мисии е да формират цел, достигането на която би могло да доведе до значим технологичен скок. Това е деликатна работа - ако целта е твърде висока, то е много вероятно проекта да се разпадне на твърде ранен етап под тежеста на популистки критики и в резултат на пълно обезверяване - дори и сред привържениците и работещите по него.

Интересното е, че точно същия проблем съществува и ако целта е твърде ниска - в този случай със сигурност всичко може бързо да пропадне под популистки лозунги в стил "че затова ли трябваше да се изхарчат милиарди, които можеше да се дадат за пенсии".

Луната, към момента, е по-скоро твърде ниска цел. Авторът говори за някакви "мащабни научни изследвания", но повечето хора са свикнали да виждат зад този лозунг просто добре организирано преразпределение на парите им - и понякога с право. Мнозина ще мислят, че "те ще си направят една базичка там и ще папат следващите няколко десетилетия от парите на данъкоплатците". Просто няма нито един значим нерешим проблем - ако някой има практически неограничени ресурси, може да направи постоянна база на Луната в следващите пет-шест години.

Марс е друга бира - с колкото и ресурси да разполага към момента някой, то все пак не може да организира успешна мисия до там, без да се решат няколко много сериозни проблема - с радиацията, с ефективността на двигателите, с възможността на място да се използват няколко "базови" ресурса, защото там друго няма, а транспорта е скъп и бавен. Това са все области, които ще изискват значими иновации, които ще дадат нов качествен прогрес на човечеството в близко бъдеще. В по-далечно бъдеще вероятно ще е възможно именно т.н. колонизиране на Марс да доведе и до технологии, немислими, а и твърде опасни за експерименти, към момента - като формиране на насочени климатични промени на цяла планета, развитие на изцяло изкуствени култури с цел балансиране на температурен и кислороден баланс, например.

Т.е. за мен няма никакво съмнение коя от двете цели е по-адекватна. Въпросът е кой пръв ще успее да мотивира достатъчно хора да повярват в средносрочните и дългосрочни ползи от една такава мисия.

П.П. А статията е направо умилителна, като се отплесне по фантазии за спасяване и евакуиране на астронавтите. Всеки ден десетки, стотици хиляди умират от самоизтребване - войни и престъпност, от инциденти - природни бедствия, катастрофи, аварии, от болести, включително лечими, от глад дори. При това положение определно човечеството ще е готово с радост да жертва няколко човека в името на колонизацията на Марс, дори мисля, че няколко загинали героя на един сравнително ранен етап ще повиши мотивацията и ще намали шансовете на популистите да спрат проекта. Всички сме чували "те дадоха живота си за тази цел, наш дълг е да продължим делото им" и как такива думи на практика са способни да елиминират дори и най-популисткия аргумент.