Мощността на входа на двигателя е работата, извършена от него за единица време.
А работата е силата по преместването ако приемем че силата е приложена в същото направление на движението (уточнението е заради косинуса във формулата).

Работата на двигателя е толкова в случая на кола с обикновен двигател на шосето. Ако искаме да поддържаме постоянно ускорение, мощността на двигателя в този случай трябва да расте пропорционално на скоростта на колата.

При реактивния двигател към работата за ускоряване на ракетата се добавя със съответния знак и работата за промяна на кинетичната енергия на изгореното гориво за същия времеви интервал, заради което се получава т.н. парадокс (без промяна на мощността на входа на двигателя да имаме постоянно ускорение, съответно все по-голяма извършена работа върху ракетата за единица време).

По-скоро в един момент започва да играе голяма роля намаляването на масата на ракетата заради изразходеното гориво.
Но гери според мен разглеждаше силно опростен случай, пренебрегвайки тези ефекти с масата, за да може да обърне внимание на привидния парадокс, и той да стане по-ясен и очевиден, а не да се скрие сред другите подробности и усложнения на задачата.

Така е, това е вторият проблем. Като постулираме кораб с постоянна маса, който непрекъснато изхвърля маса, поне единият от ЗЗЕ или ЗЗИ ще се наруши.