Не греша аз а ти не разглеждаш всички факти за случая. При ултразвук, като твърдиш за тамошен наблюдател скоростта (периферната скорост) на двете въртящи се двете черни дупки около общ гравитационен център ще превиши скоростта на светлината.
Честотата на гравитационните вълни която ни се поднася (измерената) е звукова, около 75 херца и за случая я разглеждай като обороти на двете черни дупки около общ гравитационен център (дупките имат почети еднаква маса по 30 слънчеви и радиус от 105 км на хоризонта на събитията).

1. Т.е. ограничени сме за високи обороти на въртене (ултразвук).

2. Ограничени сме и за разстоянието на което започва излъчването на гравитационни вълни (около 8-10 периода - измерени).
И най вече прекратяването на излъчване на гравитационни вълни. Радиуса на хоризонта на събития и т.н. това е обемисто и не ми се пише сега.

Щом двете черни дупки орбитират около общият си гравитационен център вече в последния етап от взаимното си поглъщане, значи линейните им орбитални скорости доближават скоростта на светлината, а 105*3,14*75 е само 24700, трябва да е десетина пъти по-голямо, или значи не са в последен етап.

Около всяка от черните дупки има радиус = 105 км на хоризонта на събитията. И радиус = 150 км така наречената орбита на фотоните. Ако разстоянието между двата центъра на дупките е = 105 км, то двата радиуса на хоризонта на събитията се застъпват- препокриват се, т.е. дупките вече са слети и никакво излъчване не е възможно да се измери за далечен наблюдател (в случая Земята) Затова и разстоянието трябва да е по голямо. Освен това в края на излъчването на гравитационни вълни всяка черна дупка прави по 100 оборота за секунда (пиша ти го като обороти за по лесно да схванеш какво казвам а не честоти и т.н. , тука съм обяснил и други подробности:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1954008705&page=0&view=collapsed&sb=5

Честотата (оборотите ) на всяка черна дупка се променя – повишава се около 4 пъти спрямо първоначалното изпъване на гравитационни вълни и края прекратяването на това излъчване. Но това повишаване (честотата (оборотите ) на всяка черна дупка) не трябва да е така за далечен наблюдател тъй като в момента на прекратяване на излъчване на гравитационни вълни разстоянието между центровете на двете дупки не може да бъде по малко от 150 км - орбита на фотоните. Защото всяка черна дупка (примерно 2-рата) се намира в огромния гравитационен потенциал предизвикан от другата (примерно 1-вата) и всяко наблщдение на процеси от далечен наблюдател е невъзможно съгласно ОТО.

(То всъщност трябва да е много по голямо от 150 км за да може някакъв периодичен процес да „изскочи“ от огромния гравитационен потенциал в който се намира всяка дупка и да се измери на Земята. Но тогава скоростта става по голяма от С за наблюдател до дупките, което не се съгласува с ОТО. )


Има и друго, когато дупките падат една кум друга ще имаме и ефекта на кънкьора (този дето събира ръце и си повишава оборотите), т,е при запазване на скоростта (периферната скорост, без да усложняваме, че и дупките губят енергия) и намаляне на разстоянието между двете дупки се повишават оборотите - класическа механика. Но този ефект ще е много по малък от ефекта за който пиша по горе а и ограничен от разстояния скорости и т.н.




Освен това числото пи може да не е 3,14
3,14 е.