И сега всъщност най-интересния въпрос - как въобще могат да се регистрират такива вълни с апаратура, която също така се намира в пространство-времето и следователно също така се "изкривява" заедно с вълните. А следователно по простата логика не би трябвало да може да усети нещо.
Правило си задал въпросите и сам си отговорил.

++++++++
Или, ако щеш си представи лист хартия, обаче разтегателна в някакви граници като ластик.
Направо го разглеждай като гумен лис ( аналогично, със тежес по средата, като разглежда Айнщайн


На листа е начертана фигура с някакви размери. Сега ако почнем да разтягаме хартията, ще започне да се "разтяга" и фигурата, и да си променя размерите тъй като за тази фигура пространството е листа. И трябва да има нещо извън пространството на фигурата, с което да може "обективно" да се измерят нейните линейни размери. Но в пространството на листа няма такъв "обективен" метър. Всякакъв "метър" начертан на листа би се разтегнал заедно с него.
Прав си, с всеки метър на листа ще е невъзможно да се измери някаква разлика на самия лист. (А ако може се нарушават други закони.)

Това с двете направления ми звучи като постановката с опита на Майкелсон и Морли.
И най-вероятно е точно така. Като гледам това обясняват.

Точно така е казал и Лоренц (говорим за СТО и за ИС движеща се по условие), за надлъжното скъсяване. Всяко въже с което се измерва надлъжното скъсява е като мокро въже. (На практика, при намокряне на въже то се скъсява.) Но ако въжето се ориентира напречно, то автоматично се държи като сухо. Т.е. в ИС (движеща се по условие) не може да се измери и надлъжното скъсяване, а то реално следва да го има. Айнщайн не приема такова разглеждане (поради причина С = винаги на константа), това са и разногласията помежду тях. Той разглежда, че скъсяването е реално но само наблюдавано от друга ИС, като по този начин при смяна на ИС (от наблюдателя) скъсяването се прехвърля за другата ИС (независимо, че по условие тя е в покой). Нарочването като го наричаме за по кратко, се извършва не с ЛТ а с Айнщайнови трансформации, които са нагласени така ,че да пресмятат С= винаги на константа и т.н. Спора за това кои трансформации да се използват е „решен“ с експеримент менте, т.е. двамата извършили го са чиста проба мошеници, защото по това време (1932 г.) е било невъзможно да се извърши и по късно никога не е повтарян в този му вид.
Отклоних се но всичко трябва да се разглежда последователно.