Да, ти показваш на какво разстояние ще се стигне светлинната скорост, ако честотата се запази. Само че тя намалява с разстоянието, както и съответно линейната скорост - направи сравнение между скоростите на вътрешните и външните планети. Въпреки че при силната гравитация на черните дупки въртенето не се подчинява на нютоновите закони, линейната скорост на обектите не расте с отдалечаването им от центъра.

Колкото до честотата на вълната - в случая няма значение дали едната или и двете дупки излъчват. Важна е честотата, с която те обикалят. Дали са една или две, зависи характера на вълната, амплитудното и пространственото и разпределение.

100 километра в случая наистина са никакво разстояние, това е крайният стадии, когато дупките са вече допряни. На този етап - а и малко преди това - вече не можем да говорим за сферични дупки в класическият смисъл - хоризонтите на събитията им са силно деформирани. Говоря силно наизуст, но можем да вземем аналогия от въртяща се черна дупка, като малко я деформираме. Там имаме два хоризонта, хоризонт на събитията, и ергосфера, в случая вече ергосферите на двете дупки са обединени, дупките са деформирани и вече се обединяват преди геометрично хоризонтите им да се докоснат, и изобщо, с думи малко неща могат да се опишат. Тука само числени модели могат да кажат какво се случва и какво трябва да се очаква от наблюдението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите