Коефициентите, които извадих отпред, характеризират типа на геометрията, която ползваме за описанието, и се наричат сигнатура, например:
{1,1,1,-1} е сигнатура на псевдоевклидово пространство-време;
{1,1,1} е сигнатура на тримерно евклидово пространство;
{1,1} е сигнатура на двумерно (плоско, равнина) евклидово пространство.


Където няма единици, има нули сигурно - т.е. махат се изобщо тия членове?


Тези числа представляват също така и главните компоненти на една основна величина, описваща геометрията - метричният тензор. А знаем, че уравненията на Айнщайн за гравитацията свързват този тензор с разпределението на материята.

Ужасно, не, не знаем за връзката на тензора с разпределението на материята.:)

Ако знаем този тензор, ще знаем всичко, ще знаем движението на материята, ще знаем гравитацията в детайли. В нашият случай по-горе все още нямаме гравитация, тя се съдържа в отклонението на посочените коефициенти от единица.


Много обичам формулки, дето всичко става ясно с тях!:) Не се майтапя, така си е. Следващият параграф просто е идеален с това 'като се отклони във формулката коефициентът от -1'!

Е, сега съм близо до това което искам да обясня. Както казах, отклонението на споменатите коефициенти от единица описва пространство с гравитация. Е, докато коефициентът пред времевият компонент на формулата е -1, времето си е нормално, както сме свикнали да го възприемаме в класическата физика. Когато този коефициент се промени (а при наличие на гравитация се променя) това имам пред вид под "времето не върви както трябва". Появяват се ефекти на забавяне на времето в гравитационно поле, и на жаргон му викаме че времето се изкривява (заедно с цялата метрика, с цялата геометрия, изкривява се пространство-времето).


Сега по втората част на въпроса. Ако игнорираме "изкривяването на времето", самото пространство на практика се изкривява изключително слабо. Погледни фактите - светлината едва едва се отклонява от гравитацията на слънцето, и с лупа да се гледа този факт е изчезващо слаб. В такова изкривено пространство един обект не би се отклонил кой-знае колко. Но ако се отчете и изкривяването на времето - сега трябва да ми вярваш - в уравненията за геодезичните линии, то се вижда че неговата роля е съществена. Именно в този коефициент при слаби полета съществено участва една величина, която лесно пасва на класическото определение за гравитационен потенциал. Вече при много силни полета, каквито нямаме наоколо, започват да се проявяват и изкривяванията на самото пространство. Това вече е съществено при описание на орбитите около черни дупки, там те не са елипси или окръжности а някакви други страхотии.

Леле, значи все пак номерът е във времето (по някакъв начин)!

Нататък вече формулките не са за мене, нещо разни гами ли са, фи-та ли и т.н. Но горе долу, много приятно се получава. Подозирам, че е много интуитивен процес вече разбирането на физика, а не телесно-висцерално или сетивно-предметно усетлив.

Мерси за обяснението!

Редактирано от naiv на 16.02.16 21:10.