Позволявам си да пусна нова тема, с идеята да се дискутират новооткритите гравитационни вълни.
Задавам си въпроси, свързани с това явление, и някои от тях сигурно са много смислени, но все пак -
Може ли да се дефинира нещо като скорост на разпространение на тези вълни, и ако да, каква е тя?
Същата както и скоростта на гравитационните взаимодействия която се приема за С а и експериментално е измерена с някаква точност. Ако слънцето изчезне по някакъв мистериозен начин то на Земята ще разберем това след около 8 минути, няма да виждаме светлината му и приливите предизвикани от него ще изчезнат. То гравитационните вълни са всъщност аномалии в интензитета (поради спецификата при двете черни дупки, а дали е точно така башка работа. )
Но има още по интересен въпрос. Каква е скоростта на гравитационните вълни (гравитационните взаимодействия) ако те преминат близо до черна дупка, би следвало и те (както и светлината) да имат различна - намалена скорост. Т.е. съгласно радиуса на Шварцшилд за наблюдател далеко от черните дупки процесите ще се развиват бавно (автоматично включваме намалена скорост на светлината и гравитацията). От което така показаните гравитационни вълни със съответната честота (ниска звукова), но пресметната за съответните скорости с които се въртя двете черни дупки (ъгловата скорост), би трябвало да е друга. Тъй като процеса излъчване на гравитационни вълни става в силното гравитационно поле на самите черни дупки. Т.е. задължително процесите (честотата на грав. вълни) трябва да е „разтегната“ във времето (и не може да съвпада с честотата която ни поднасят, за това и казвам – това е тенджера ефект, с малко хумор).
Как би могла да бъде измерена, след като доколкото разбирам по същността си тези вълни представляват разпространяваща се в пространството промяна в структурата на пространствовремето.
Може би е добре първо да се изясни какво е пространствовреме или времепространство.
Според мен не трябва да се слагат в един кюп (гърне). Съгласно стандартния модел и големия взрив, инфлационния е първи, пространството се разширява без участието на материята (по това време във вид на високоенергетични кванти).
Инфлационния период не е измислен колкото да се каже нещо.
После е станало да бъде светлина.
Губи ни се първичното, а после как се съчетава пространствовремето с материята е много сложен въпрос (не, че другите ти са лесни)
И пак трябва да се върнем към СТО, на нея пространство със някакви свойства не и трябва, но да не се отвличаме.
За сега толкова , после за другото.
|