На последния въпрос отговорът сякаш е най-лесен - променя се пътя между две точки, което може да се засече с достатъчно прецизна апаратура.
Често по книжките дават нагледен пример с двумерното пространство. Ако имаш един лист хартия, както и да го кривиш пътят между две точки си остава един и същ. Но ако замениш листа с някаква материя, която се деформира лесно - например обозначиш две точки на балон, то някои деформации, като надуването, ще променят пътя между двете точки. В първия случай няма начин от самия лист да се определи дали нещо се променя, но във втория деформацията може да се установи чрез измервания на най-различни геометрични аномалии, наблюдаеми в самото двумерно пространство на повърхността на балона.
Мисля, че в основата на експериментите в момента е пускането на светлина по два предварително известни пътя и когато единия от тях се удължи или скъси спрямо другия, това може да бъде отчетено. На Земята е бая трудно, защото трябва да се елиминират доста фактори, но с напредването на технологиите явно са намерили адекватни решения на повечето от проблемите. Като изкарат сателитите ще е много по-лесно, защото ще се елиминира поне най-грубата сеизмична активност, а и там разстоянията ще са от порядъка на един милион километра, което дава възможност за измерване на сравнително по-малки деформации. Предполагам, че именно космическия гравитационен телескоп ще е уреда, който ще даде първоначалните отговори и на по-сложните въпроси, които си засегнал. Към момента по-скоро човечеството разполага с индикатор, не толкова с измервателен уред.
|