Изкривява се пространството, но не е ясен механизма на самото изкривяване. Първо пространството е универсалната среда за всички неща и дава само пространственото им разположение, не би трябвало да се изкривява. Ако се изкривява, придобива материални свойства, губи качествата си на универсално пространство и заприличва на отречения от Айнщайн етер.
Пространството е нищо. Безкрайно нищо. А безкрайността умножена по нула дава неопределеност. Тази неопределеност обяснява квантовите свойства на частиците и приема формата на вълни.
Движението умножава неопределеността. То я увеличава в посока на преместването. Колкото по-бързо е движението, толкова пъти се увеличава неопределеността. Но тя не може да надхвърли общата неопределеност на пространството, на която е равна неопределеността на неподвижната частица. За това с увеличаването на скоростта неопределеността на координатите намалява и обратното. Така общата неопределеност остава непроменена. Масата е основна характеристика на материята, на нещото. За това тя намалява нищото и съответно неопределеността. За това неопределеността е обратно пропорционална на масата. (Неопределеността на координатите умножена по неопределеността на скоростта е равна на константата на Планк делена на масата.)
Неопределеността размазва частицата в пространството и тя се намира на много места едновременно. Неопределеността на координатите приема формата на вълна на Дьо Бройл. Неопрeдeлeността за частиците се изразява в трептене в пространството и придобива характера на материална вълна. Дължината на вълната съответства на неопределеността на координатите, а импулса или скоростта на неопределеността на импулса или скоростта.(Дължината на вълната на Дьо Бройл е равна на константата на Планк делена на импулса.) Неопределеността на координатите/местоположението размазва частицата в пространството и тя придобива вълнови характер. Така всяка елементарна частица има и вълнови свойства - тя е квант.
Така квантовата механика - квантовите(вълновите) свойства на микрообектите се явяват като следствие от неопределеността - природата на самото пространство, което е функция на Нищото.
Масата(енергията) e фактор изкривяващ пространството - намаляващ неопределеността(Неопределеността на координатите е равна на контантата на Планк делена на произведението на масата и неопределеността на скоростта. Неопределеността на координатите умножена по неопределеността на скоростта е равна на константата на Планк делена на масата.). Това е така, защото маса и съответно енергията е признак на всяко нещо, на материята изобщо. А "нещото" намалява неопределеността, защото нищото е неопределеност, както изяснихме. За това масата и енергията изкривяват пространството - според ОТО и дава гравитационен и инерциален ефект. Инерцията също е резултат от намаляване на пространствената неопределеност, тялото има определена определеност - праволинейно и равномерно движение или покой. Континиумът е неопределеност и за това може да се изкривява - не е "гладък". Това пък е основата на Общата теория на относителността(ОТО)
Колкото до изкривяването на пространството. Материята с основна характеристика масата е нещо и енергията, която също е нещо и е атрибут на материята, намаляват нищото. А пространството се състои то нищо, което е непределеност, защото е безкрайно и нула умножена по безкрайност дава неопределеност. Тази неопределеност е причина за квантовите, вълнови свойства на частиците. Материята свива пространството, което е всъщност нищо и това свиване може би води до изкривяване. Но пространството като неопределеност е нещо, а не нищо и взаимодейства с материята.
Редактирано от kruger на 26.06.15 09:41.
|