При механичното въздействие, пак действаме на част от системата и чакаме въздействието да се предаде на останалите атоми/молекули.


Пропорционалното натоварване на въздействащия обект е само една от съставките на реакцията.

Както се заговорихме вече тук, в реалността реакцията има и непропорционални (диференциални) съставки на реакцията - чувствителност към скоростта на промяна на потенциала между "изхода" и "входа".

При смущение на електрическото поле на заряд, неговата реакция - промяна на скоростта - не е пропорционална на електрическия потенциал, докато трае промяна на потенциала, тъй като пропорционално на промяната възниква сила, пропорционална на скоростта на промяната, но тя е обратна по посока на посоката на неравновесния потенциал. Това продължава да забавя ускорението на заряда в посока уравновесяване на неравновесния потенциал посредством преместване на полето на заряда в супер-позицията му с външния градиент.

Това забавяне създава поляризация. От някакъв вид. Част от нея е т.нар. "магнитна" поляризация.

Тя не се изразявав промяна на количеството заряд. Тя не е и скоростта му, а е изривяването на фронта на електрическото му поле, което възниква от промяна на установената до този момент скорост на фронта на електрическото му поле.

Степентта на изкривяване на фронта зависи от фазовата скорост на проникване на фронта на електрическото поле в средата, спрямо скоростта на промяна на скоростта на заряда. Това е ефект на отношение на скорости, ето я и относителността, която нито СТО нито ТО някога са споменавали. Отношението между скорости при промяната им винаги създава качество, различно от линейното - води до изкривявания на иначе линейни форми - плоски фронтове, например.

И това не е само при магнетизма. Да те върна на акустичните реакции: Моторница се движи с установена скорост и е разпространила вълна с два линейни фронта. Ъгълът им е отношение на две скорости, което е ефект на отношение на скорости. Но да добадим и това - в момент t0 започва постоянно ускорение до момент t1. Фронтовете, които са имали линейна форма, се изкривяват, не защото действаме само на част от частиците, което сме правили и в установен режим, а след това този фактор на природата на акустичната среда не се променя.

Проявява се "магнитния" ефект на отношението на две скорости. Докато трае огъването, се появява една компонента на поляризация на средата (не на моторницата, очевидно - тя не може да променя масата, нито размера си), която намалява ефективността на двигателната сила и не позволява на моторницата да променя скоростта си скокообразно.

Ефектите на относителността ги има не само при къси вълни на електро-магнетизма, но и при много дълги вълни и ниски скорости и при акустична среда.

ТО е модел, който има за задача да обясни "магнитната" относителност, която не зависи от скоростта, а от скоростта на нейната промяна, т.е. е много съществена и при ниски скорости. Но мисля, че ТО не прави това, което прави вълновата теория, която дори не претендира да търси обяснения на очевидните ефекти на отношение на скорости. Тя се опитва да даде описание на преноса на всички компоненти на импулс - активна и реактивна... С което, тя просто описва и закономерности, които зависят от отношение на скорости.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 02.03.15 04:19.