|
"Значи - Няма да играем с ползване на интеграла на Дюамел, защото съм се "заключил"!! "
Ама моля ти се, ползвай го на воля! Нали всички тръпнем от много време вече, да дадеш някакъв смислен аргумент в своя полза (освен вещаенето и тръшкането), а интегралите са за това, да се получават отговори. Ползвай го, ще обсъдим резултата. Но аз нарочно формулирах задачката такава, че той да стане излишен - за да се върнем към прозрението на Нютон, когато Дюамел още не е бил планиран да го има. Не крий резултата ако го имаш, давай го.
"Твърдиш, че не бива да въздействаме на заряда с градиент на потенциал (за да му променим скоростта). Твоят модел на въздействие, целящ да доведе до промяна на тока на заряд, е: Токът на заряд се променял чрез - цитирам - "сила"."
Напротив, напротив, опитай се да не ми преиначаваш твърденията. По времето на Нютон понятието "потенциал" и "градиент на потенциал" не ги е имало, те се появяват доста по-късно в математиката и физиката. Но да, когато има потенциални сили, няма никакъв проблем да ползваш "градиент на потенциала" - стига да е такъв, какъвто е зададен в задачата по условие - единичен скок. Демек потенциалът трябва да отговаря на много строги изисквания, ограничени от условието градиента му да е зададеният. Както е формулирана задачата, няма значение обаче дали силата е потенциална или не - Нютон е формулирал законите си за произволно въздействие. Както съм формулирал задачата, се абстрахираме от вида на силата - дали има потенциал, градиент или друго нещо. Дали е електрическа или не, също няма значение.
"Сила! Но в никакъв случай не градиент на потенциал! - защото тогава - твърдиш, че бих могъл да ползвам Дюамел. "
Дюамел можеш да го ползваш как си искаш. В случая задачата е така формулирана, че да го елиминира. Представи си го така - чрез формата на действието опосредствено задаваме такава преходна функция на системата, че да е ясен направо резултатът. Но пак какзвам, ако можеш, ползвай интегралът, ще е интересно какво ще получиш Но най-вече се придържай към условието на задачата.
"Извеждаш, че закъснението между реакция и въздействие е нула, поради пропорционална релация между тока и скоростта "
Да, така се получава. Ти искаш да предложиш друга зависимост между ток и скорост? Предлагай, но обосновано.
"(която аджи ба конкретно е i = q.v, където q е константа на заряда, а не е съпротивление или инертност, за да е връзка между сила и реакция"
За незнаещите: връзката е i = ro.v, където ro е плътност на зарядите. В случай на единичен заряд плътността е ro = q.delta() където delta() е функцията на Дирак. Няма съпротивления, няма инертности, няма болни фантазии. При масов ток имаме инертност, но в момента в задачата имаме заряд.
"Токът и скоростта на заряда били в пропорционална връзка помежду си! Изненадващо! Браво! Браво! Браво! "
Радвам се, че научаваш нещо ново. Виждаш ли, като не бълваш само баластра, а четеш внимателно, как може да се научи нещо ново? :) Макар че на какво се учудваш, ти сам използваш същата връзка по-горе - подчертал съм го в предният ти цитат.
"И диференциалните величини на тока и скоростта също били пропорционални! А, стига бе!"
Наука, какво да правиш Нещата идват едва ли не по дефиниция, което е много удобно в случая :)
"Това ти го представи за "доказателство" за релацияТА между въздействие и реакция.
Инфантилно. "
Освен безсилно недоволство, поставено пред непоклатими аргументи, не мога да си обясня с друго горният цитат. Забрави ли, че на света в дискусии се ползва едно нещо наречено "аргумент", а не емоционални пришки?
"А това, че има самоиндукция, реакция пропорционална на -di/dt през цялото време докато тази производна на скоростта е ненулева И, че тази компонента на реакцията е противопосочна на основната компонента на реакцията di/dt - ускорението съпосочно с въздействието! "
Това въпрос ли е, изнанада ли е, какво е? Аз съм сметнал величината на промяната на тока, свързана с реакцията. Посоката на резултатната реакция се получава от допълнителни съображения, които в момента не разглеждаме - конкретно от промяната в полето по причина на такъв ток, които са съвсем естествено следствие. За пример съм ти дал и формулата за самоиндукцията на чиста индуктивност, където отрицателният знак на самоиндукцията е вече получен като факт. В случая въпросът се свежда до това - има ли интервал между действие и реакция, или няма, а не накъде е насочена реакцията. Ти пак изпускаш нишката и се отплесваш.
Ами аргументирай се за недоволството си, така само с тръшкане, както виждаш, нищо не се получава. Разбирам учудването ти от толкова нови неща за теб, по-бавно, ще ги разбереш :) Светът е интересен из зад капаците.
"Питах - някой следи ли фактите. Говорим за електричесво, за феномена самоиндукция - Не, той профанизира модела, профанизира и мисленето, отклонява фактите, свързани с логическата релация "И", за да ги прескочим... с бутона "игнор" на невронната система. "
Именно за това говорим. Вместо емоционално недоволство (трябва да се сърдиш на ограничеността си в случая) къде са ти аргументите? Направих прост анализ на задачата, освен вопли от твоя страна, нещо по същество? Не ти харесва вторият закон на Нютон? Не ти харесва връзката между ток и скорост? Това го разбрахме, Но не разбрахме защо не си внимавал в училище, когато са ти преподавали тези неща.
"Ако съм безпощадно конкретен..."
Не, не си. Изказваш недоволство само, това не е аргумент, и следователно няма никаква конкретност.
"А ако съм безпощадно аргументиран...."
По същата причина както по-горе - това е невежество, подкрепено явно от некомпетентност. Аргументите не са недоволството, което те обзема от собственото ти безсилие. Друго нещо са аргументите.
Наистина ли не си способен да коментираш по съществото на задачата и формулите които предлагам? Задавам реторичен въпрос, отговорът мисля че вече е ясен за всички четящи тук.
`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`
|
Re: Какво стана със закъснението? [re: YpaBHeHue]
