"Точно - каквото значи. - отличими (различни по поне едно измерение) елементи. Тук това означава честотен компонент. Теоремите развити от Фурие, Винер-Хинчин, Дюамел във вълновата теория дефинират знанието, че формата на вълнов процес е адитивно съставна от самостоятелни елементарни (синусоидални) периодични компоненти, отличаващи се помежду си с конкретно две измерения: начална фаза и честота. (спрямо общ репер за момент, спрямо общ еталон за дължина време.) "
Добре, но как това може да се приложи за фотоните, след като те могат да не се отличават по честота, а фазата за тях няма смисъл ако са малко? Не работят тези ти знания в квантовата механика, само в грубото приближение на вълновата теория :)
"Груповата скорост за честотните компоненти на непроста вълнова форма е дефинирана - не от друг, а - от вълновата теория."
Какво значи "непроста вълнова форма", след като ширината на спектъра може да е нула? Защо се хипнотизираш в някакъв ограничен случай, описан само за инженери?
"Групова скорост дефинира, наистина - вектора на пренасяне на енергията, b]но - нищо общо с групата, а - на конкретен отличим член (от честотните компоненти) на вълната. "
Кой е отличимият член от групата фотони, който е коронован, за разлика от останалите фотони, да носи енергията? И тук не ти работят знанията. Неадекватни са на материала, който обсъждаме. Как така много фотони могат да има групова скорост (пак въпроса, кой от тях е отличим да носи енергията), а малко фотони (един в частност, именно носещ енергия!) да не може да работи с това понятие?
"Това много силно се различава от твоето разбиране"
Различава се, естествено. Моето разбиране води до твоето като се премине в граничният случай на вълнова теория (много фотони, фаза, фронтове и всякакви други чудесии), обратната задача не е изпълнима - ти от твоето разбиране не можеш да обхванеш по-фината природа на нещата. Ти, образно казано, работиш с усреднена информация, със груба статистика.
"В КМ не се допуска един фотон да бъде репер за друг фотон и не се допуска понятието взаимна относителна (т.е. релативна) скорост между фотони!"
АМи хората в статията точно това ти показват, и то в синхрон с КМ и СТО, че се допуска такава скорост, даже я мерят и теоретично я извеждат, за да я сравнят с мереното. Още не си чел статията, а се изказваш по тези въпроси? Странно...
"Защо спектърът на вълната е по-широк от нула, ако груповата скорост на поне един честотен компонент е по-голяма или по-малка от нула - защото компонентите с еднаква честота имат еднаква скорост на фронта си. "
Ето, последното не е вярно - фотоните нямат фронт изобщо Пак нещо наизустено, неприложимо в случая вадиш за аргумент. Пък и груповата скорост е характеристика за вълната, а не за нейните компоненти.
Виждаш ли, как нещата се объркват, когато прилагаш знания, които не са приложими в конкретна ситуация?
"На въпроса ми кое от двете - Ти каза, че и двете (които се изключват взаимно)"
Мисля че ясно казах какво ми е мнението и защо, но ще опитам пак. Тезите ти бяха:
а) "Тези, които твърдят, че отделните фотони в свободното пространство имат различна скорост"
б) "Тези, които твърдят, че отделните фотони в свободното пространство имат еднаква скорост;"
Версия а) може да не бъде верна в различни случаи. Например когато имаш прегради някакви, или когато фотоните са продукт на формиране на вълновият фронт (пак с прегради или други инструменти, както в статията). В известният пример за интерференция на фотон при два процепа, вероятността фотонът да попадне някъде на интерференчната картина се определяше, като се сумира вероятността той да мине по всички възможни пътища. Ако той минава от точка А до точка В по заобиколен път, ще му е нужно по-голямо време, и скоростта му очевидно ще бъде по-малка. Ако няма прегради, скоростта му ще бъде максимална. Помниш ли, че тогава твърдях, че той реално няма определена скорост. Сега разбра ли защо?
Версия б) се нарушава по същатапричина в определени ситуации.
Сега стана ли ясно защо заемам позицията, че и двете са верни? Има ситуации, в които е верно а), има ситуации, в които е верно б). Няма само истина а), или само истина б). Логиката в случая не е двоична.
`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`
|