|
Ние сме единствените на тази шумна улица, които обясняват природата на масата чрез природата на средата, която физически съществува и има отдавна изучени параметри (епсилон и мю, константа на планк).
Да, повечето от останалите клубари не признават "среда", с нейните качества така, че да не пречи на СТО... (Защото - единствено на изводите на СТО пречи понятието за етер. Доста от учените, преди Айнщайн, па и после него - приемат етера за неподвижен и ... така са си извели необходимото им като физика.)
Общата грешка при отхвърлянето на етера е неправилното тълкуване на характеристиките на вещевите обекти - приемали са ги за даденост (от ГВ) с тези си характеристики.
Ако, обаче, както е в хипотезата - вещевите обекти са продукт на завързване на полеви обекти от изначалния физически вакуум (СПХ) и на база непрестанното им образуване чрез (на) пулсации се определят възможните им характеристики като маса, заряд, спин, форма и размери, а също и възможните им взаимодействия с полевата форма на материя (фотоните на съответните полета) чрез поглъщане, престой и излъчване - получават се съвременните факти в експериментите, но с друго тълкуване, а не по известните хипотези за ГВ и ЧД, които не обясняват света.
Така светлината, бидейки вълни (смесени вълни от множество фотони), определя структура в средата на битуване на вещевите, а щом вещевите се правят непрестанно върху тая подложка, върху тая структура, те имат време да отреагират на нейните промени: Така - каквото и да питаме (в средните мащаби в експерименти питаме с вълни) то, отговорът ще е адекватен на експериментите: аберация, Физо и Майкелсън - колкото и "класически" да са тези експерименти - вярно отговарят (и трите отговора са верни)
А, това се търсеше от средата на разпространение на светлината - да не противоречи на тези наблюдения. Хипотезата с неподвижни "на място" частици на физвакуума, но въртящи се с бясна скорост, ги обединява, чрез възможно подреждане в структура на пулсиращия по големина и посока вектор на въртене на всяка от частиците. Поради невъзможност за експериментално достигане на размерите и СПХ на тези частици, за Наблюдател (и повече за Изследовател), то от тях можем да ползваме само интерпретация за съществуващо поле, което може да структурира, да прави рисунък и форми, съответно, различни свойства при взаимодействия: собствени, придобити и скрити (ненаблюдаеми в даден етап на експеримент).
С приемането на среда - цялостно качествено се обясняват всички факти открити емпирично и количествено, а и отпада необходимост (освен за Холивуд) от разни нелепи сегашни хипотези за ГВ и ЧД.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: Терминиране ... [re: Bpeдитeл]
