"Подчертах твоите думи! Те казват: че частицата Х се появява в стандартния модел; че стандартния модел не твърди, че масате се носи от частица Х. "

Точно това казват. Коректно си ги намерил. Искам същото да направиш и за моите твърдения за връзката на Стандартният модел и дефекта на масата. И друг път като ме цитираш, да си правиш пак подобно разследване, а не да си измисляш какво съм бил казал.


"Последното твърдение сега пък било невярно?! Виж, колко ясно си показал нелогичността на мисълта си! "

Айде да видим сега чия мисъл е нелогична.
Едно твърдение трябва да се докаже, а не неговото отрицание. Аз твърдя че стандартният модел няма твърдения за дефекта на масата и не твърди, че частицата Х е носител на масата, просто защото в Стандартният модел липсват такива постановки. И всеки който е запознат що-годе със Стандартният модел, трябва да го знае. Ти може би си голям гуру по дълбините на Стандартният модел (браво! ако е така), значи знаеш кой кога и къде е публикувал тезите на които основаваш твърдението си, и мисля че няма да те затрудни да ни кажеш, за да се ограмотим?

Но засега ти си този който твърди че тези постановки са верни, ти трябва да докажеш думите си. Просто като посочиш къде (и евентуално как) Стандартният модел засяга тези въпроси. А така изстреляни голи твърдения (както и нелинейностите и другата наукоподобна реторика) няма как да се хванем на въдицата :) Нали знаеш за вица за онзи, дето нямал сестра, изпадаш в позицията на обвинителите му :) Хайде, доказвай че е вярно.


"Гери си, в този цитат ясно казваш, както аз казах, че стандартния модел по никой начин (без и със частица Х) няма общо с фактът масов дефект. "

Твърдението ти в цялост беше:
Знаем го като "масов дефект". Стандартният модел не включва теория за природата на този факт, нито чрез разширяването му с добавяне на частица Х. Следователно, стандартния модел не води до прогноза за масов дефект и с такава корекция.

Което е грешно и в двете си части. Защото Стандартният модел ляга на теорията на относителността и КТП, и те са тези които се занимават с прогнозите за масов дефект. Самият Стандартен модел е класификация на частиците по тяхната структура и свойства, и като такава класификация няма общо с масовият дефект. Масовият дефект се проявява над Стандартния модел, с взаимодействието между частиците, което вече се управлява от законите на КТП и ТО. Разликата е както между физиката и химията, физиката дава едни закони, химията (в аналогията Стандартен модел) ги ползва, като добавя и други, без да се занимава с доказване или отхвърляне на законите на физиката.

Така че грешките ти са: Стандартният модел не предсказва масовия дефект, той вече е предсказан от теория на която Стандартният модел се базира, т.е. масовият дефект вече е факт в Стандартният модел. Разширяването на модела с частицата Х изобщо няма цел да обяснява масовият дефект (той е включен в основата на модела), а има за цел да обяснява ненулевата маса на покой на различните частици (къде тука виждаш масов дефект, само ти си знаеш). И разбира се заключението, което вадиш от грешни предпоставки, е грешно.


"Атакува ме за да постигнеш това - разговорите да бъдат провеждани с теб. Зная. Наблюдавам го от години. "

Не. Атакувах те поради погрешните тези което и обясних. Факти. И поради обширното използване на малосмислена наукоподобна реторика. Което не е физика.


И накрая малко поучения.
Изтъркано е да се ползва терминът 'среда' без да се уточнява какво се има пред вид. Прилагателни като 'нелинейна' не помагат да стане по-ясно. Проблемът със средата има дългогодишна история, и теорията на относителността му е наложила силни ограничения, с които всеки трябва да се съобразява. От друга страна квантовата теория на полето обяснява добре нещата (количествено, естествено!) на база нелинейности на самото поле - квантите - а не на някаква среда. Затова всяка идея която иска да я конкурира би имала смисъл само ако достигне сходни резултати - количествени, разбира се. Мечти от класата - нека има среда, нека има нелинейност, нека очите и да са кафяви - нямат някакъв смисъл преди да са се изкачили до летвата, която конкуренцията е вдигнала (а тя е височка и е желателно да се проучва). И дотогава не са интересни и продуктивни. А вече промяната на дефинициите на базови понятия, за да паснат някак на такъв неясен модел, е съвсем път през просото.

Per warez ad scientiam