Именно. Терминиране на големината на фазовата скорост е една възможност с простота и изчерпателност към необходимостта от нелинейност.

Деформации на средата с нейните реактивни свойства би могло да представляват цялата природа. (Съзнанието е в природата).

Заключението, че малката скорост на стационарната вълна на една масова частица спрямо скоростта на многократно по-дългите ЕМВ вълни, които се провеждат от средата, е очевидно следствие от непроводимостта на средата за вълна с точно такава дължина на вълната, за която средата я изкривява (в резултат средата е напълно непрозрачна на разстояния по-големи от една дължина). Но все пак е допустимо средата да може да провежда тези стационарни вълни с доста голяма скорост. Стига, да бъде модулирана с подходящ период. Следствие е на допускането, което дава обяснение на природата на частица и свойството й маса.

Zaphod не е прав, че "един тон фотони" е пътя да се създаде каквато и да е кривина на траекториите на отделните независими вълни, преминаващи през общ обем.

Увеличаване на броя на некорелирани вълни води до линеаризиране на средата. Заключение от същото допускане, според което средата има свойството нелинейност.

Особено облагодетелствани от тази линеаризация са дългите вълни в цялото множество, защото техните фронтове усредняват и остатъците от нелинейност в общото поле поради периодичността му.

Т.е. увеличаването на броя на некорелирани едина с друга вълни НЕ увеличава нелинейността от поляризиране на средата. А я намалява.

Намаляването на бройката на источниците за увеличаване пространствената корелация - може би да създаде максимално изкривяване. Ползване на еднинствен источник с нисък фазов шум логично се очаква да максимизира ефикасността на мощността му за създаване на изкривяване.

Това не са измислици, а следствия от едно допускане относно средата.

В колайдерите, се наблюдава раждане на масови частици от единствен источник на излъчване (на критично къса вълна, естествено).