Онези вълнови структури, които наричаме частици (протон, електрон...), имат свойството маса благодарение на нелинейността на средата. Те са къси вълни, които не се провеждат от средата и придобиват стояща траектория.
Така, че и двамата сте прави, защото всички масови частици не са образувани в някакво начало. Масови частици възникват като резултат от терминиране на нещо, което не е маса. (Нещото е ЕМВ - очевидно).
Всичко посочва, че средата е источникът на свойствата на ЕМВ. Частиците не се пръкват от средата, те представляват ЕМВ, която не се провежда през средата, поради честотните свойства на средата.
Всяка уж частица има свойвството да модулира средата, тъй както ЕМВ модулира средата. Средата е преди частиците. Частиците са след средата.
Така е.
Това което се "терминира" е големината на скоростта на обазуванията наречени фотони. Като два много близки еднопосочни паралелни тока (във физвакуума токът е на подреждане на СПХ в една посока) - магнитните съставки създават сила на привличане от ентропиен произход и така се достига до затваряне-завързване на трептенията около общ геом. център, следвайки се едно-друго.
Новото образувание, посредством наличното в центъра си - керн, с всяко затваряне на образуващите го фотони, ги "дърпа" към този център- така действието става с минимален разход на енергия и се осъществява Принципът за минимално действие, който е основен за физиката. На база него са възможни и съответните закони за запазване. Защото частиците на физвакуума не си променят местата, а само си подреждат СПХ. ОВ с околните реакции на подрежданията ги прави с минимално действие - най-малък хаос в околното.
Това, масата, е съпротива на придвижване в среда (коефициента на съпротива е "маса") и затова скоростта на цялото ново образувание е значително по-малка от началната на образуващите фотони. Затова и "масов" обект, не може да достигне скоростта на светлината във вакуум.
За сметка на скорост, получихме възможност за "сила" - най-известното правило на механиката (полиспаст, например).
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|